понеделник, 21 октомври 2013 г.

ПО ПЪТЯ НА ПЪЛЗЯЩАТА РЕСТАВРАЦИЯ




И Николай Бареков, след Мишо Шамара, се зае с благородната задача да клати стола на президента Плевнелиев. Приготвил си бил бялата риза, сложил си бил главата в торбата и така щял да излезе на мегдана. С танцова стъпка ...

Но освен този стожер на политическия морал, множество смели бойци на тихия фронт са призовани да работят за разклащането на президентския стол. И за пълзящата реставрация.

Защо Плевнелиев? Много ясно – защото не се харесват с Цветан Василев и Делян Пеевски. Защото Плевнелиев си позволява, макар и доста кротко и възпитано, да говори за това, което реално прави правителството на задкулисието – за скандалните назначенията, за неоправдания дълг, заложен в бюджета. Кампанията срещу президента започна още в мига, в който стана ясно, че временното му правителство няма да играе по гайдата на сегашните кукловоди на Орешарски.

Възможно е обаче това активно мероприятие да има и друга, по-мръсна цел –
да се дестабилизира не Плевнелиев, а президентската институция.

Това не може да бъде в български интерес. Може да бъде само в интерес на сили, които имат полза от тоталната дестабилизация на страната. При този болен парламент, при това немощно правителство на задкулисието, чиято оставка искат повечето българи, президенстството е единствената все още стабилна държавна институция.

Активното мероприятие за очерняне имиджа на президента върви по добре познати схеми. Първо, ползва се аргумента ad hominem – ако не можеш да обориш опонента си с разумни доводи, започваш да го оплюваш лично. Дори в един момент да се докаже, че казаното срещу него е клевета, съмнението у хората ще остане. Така едно време Държавна сигурност действаше срещу дисидентите. Те биваха представяни като неморални хора в личния си живот, без изобщо да се споменават политическите им искания. Както гласеше един виц от онова време: ти пусни слух, че сестра му е еди-каква-си, пък той после нека се оправдава, че нямал сестра.

Оплюването на президента става и по друга идеологическа схема, позната ни от тоталитарно време: всеки, който е богат, е враг на народа.

Дори по-трудолюбивия селянин, спечелил пари с двете си ръце и с пот на челото, е "кулак" и враг на народа. Богатите по идеологическа презумпция са крадци и престъпници.

Най-мръснишкото е, че точно олигарсите, свързани с бившите тайни служби и комунистическата партия, си позволяват да обвиняват някой, който не е от тях, незаконно забогателите, за това, че е забогатял.

Съзнателно се променя и смисъла на думите. Така през деветдесетте години думата "ченге", която през осемдесетте означаваше доносник на ДС, започна да се използва в позитивен смисъл, за полицай. Един вид – доносниците на ДС, на репресивната машина на Партията, са били чисто и просто честни полицаи. Така сега някои се опитват да инсинуират, че всички богати хора са олигарси.

Но "олигарх" означава не просто много богат човек, а крупен монополист, ползващ държавната власт за своето лично обогатяване. И богатството си за лична власт в държавата. Олигархията и у нас, както в Русия от създаването си през 90-те години на миналия век, е тясно свързана с бившите тайни служби на комунистическата власт.

Ченгетата от 80-те, които навремето громяха капитализма и служеха на комунистическата идея, през 90-те станаха капиталисти и после истински олигарси. Но крадецът вика "дръжте крадеца". Точно те сочат с пръст всеки забогатял човек, който не е от техния клуб.

Друг самоотвержен боец на Партията и реставрацията, Мая Манолова, пусна сигнала за надпечатани бюлетини в Костинброд в предизборния ден за размисъл. Така депутатката на БСП (независимо дали го е направила съзнателно или несъзнателно) взе участие в едно епохално активно мероприятие.

Целта очевидно беше да се повлияе на избирателната активност по време на парламентарните избори, които се очакваше БСП да изгуби, както и да се повлияе на някои потенциални гласоподаватели за ГЕРБ. Така и стана. БСП изгуби, но ГЕРБ не спечели достатъчно гласове. След което ненадейно се оказа, че ДПС и Атака служат на един и същ господар. И така се създаде новата тройна коалиция на изгубилите изборите. (Според думите на Осман Октай по БиТиВи, Волен Сидеров, който крепи това правителство, получавал от КТБ месечен превод в размер на 40 хиляди лева. Ако е така – добра цена за осигуряване на кворум! )

Но какво стана с обвиненията, че била подготвяна грандиозна фалшификация на изборите през май? Прокуратурата не достигна до такава. Единственото повдигнато обвинение е, че държавен служител не е упражнил контрол върху отпечатаните количества бюлетини, заради което печатницата е получила облаги. А парламентарният колега на Мая Манолова Петър Кънев от БСП, който също има печатница, каза, че бюлетините, открити в Костинброд, са в рамкитре на стандартния излишък...

Но мисля, че първото и най-зловещото от поредицата активни мероприятия, извършвани през последната година, беше завишаването на сметките за ток през януари. То доведе до всенародно недоволство, масови протести и бърза оставка на Борисов. Това беше видимото началото на олигархическия преврат, макар че той е бил започнал в задкулисието още преди това, по вереме на правителството на ГЕРБ.

Очевидна беше връзката на това активно мероприятие с провалилия се референдум за строителството на АЕЦ "Белене" и огромните финансови и политически интереси, свързани с това пагубно за страната строителство.

Пълзящата реставрация има и друго, доста стряскащо измерение. Конституционният съд отмени лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, които не позволяваха на агенти на ДС да бъдат на ръководни длъжности. Депутати на БСП и Атака искат да върнат параграф 12 в Закона за досиетата, отменен през декември от ГЕРБ и Синята коалиция. (Интересното е, че отмяната му стана в навечерието на пълзящия преврат.)

Параграф 12 забраняваше обявяването на кадрите на Държавна сигурност на ръководни постове в Националната разузнавателна служба – наследник на Първо главно управление на ДС и в служба "Военна информация" – наследник на комунистическото Военно разузнаване. Реставрационният процес продължава. БСП и "Атака" искат отново да затворят досиетата на кадрите на комунистическите тайни служби в съвременните разузнавателни служби на България.

И това става четвърт век след падането на тоталитарната власт! Комунистическата власт в България продължи 45 години, но 25 години след падането й, агентите на ДС все още са навсякъде на ръководни длъжности и ключови позиции в държавата

За всички е ясно, че майката на нашата олигархия е Държавна сигурност, от чиито редици се създадоха така наречените групировки през 90-те години. Също така е ясно, че нашата Държавна сигурност винаги е била на практрика филиал на КГБ. По тоталитарно време тя е обслужвала не българските национални интереси, а съветските политически интереси.

Има ли руски интереси в България днес? Разбира се, и то много големи. Нашата енергетика е зависима изцяло от Русия. Според статия на "Дойче веле" от 6 октомври, България има огромни, но неефективни енергийни мощности, създадени по съветско време и е силно зависима от един енергиен вносител, което многократно повишава цените на тока. Това се казва в германски експертен анализ. Казва се също така, че монополното положение на "Газпром", като единствен доставчик на природен газ в България, нарежда страната сред петте държави с най-високи цени на природния газ в Европа.

Нашата енергийна зависимост от Русия обаче крие и големи политически опасности.

Украйна е един пример как Путин използва руския газов експорт за политически натиск. Отдавна се подозира, че Русия се опитва да употреби България като свой троянски кон в Европейския съюз. Някои дори открито призовават за наше членство в Евразийския съюз на Путин. А атакисти обявяват западните страни-членки на Европейския съюз за неоколониалисти.

У нас се извършва подмолен преврат, пълзяща реставрация. Отново и отново се появяват неща, които мислехме, че са останали в миналото с приемането ни в Европейския съюз. Явяват се нови и нови доказателства, че Държавна сигурност е все още жива и активна организация, а не някакъв пенсионерски клуб.

Дейността на тази организация винаги е била тайна и подмолна. Тя включва компромати, активни мероприятия, шантаж, икономически натиск. Но също така, когато е възможно, законодателни и съдебни действия за връщане към миналото. Всичко това се извършва много по-лесно, когато на власт е едно безпринципно и продажно парламентарно мнозинство. Управлява ни коалиция от партии, които биха направили всичко, за да се задържат на власт.

Те обаче, като вавилонския цар Валтасар, вече са прочели надписа на стената. А той гласи: "Бог преброи дните на твоето царство и му слага край". Сега пируват като за последно, защото знаят, че едва ли пак ще дойдат на власт.

Освен ако пълзящата реставрация не ни върне окончателно 25 години назад, във времето на тоталитарната власт на БКП.

Няма коментари:

Публикуване на коментар