сряда, 2 октомври 2013 г.

ПОЛИТИЧЕСКАТА СЦЕНА ПОД ПРОЖЕКТОРА НА ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ

(публикувано в "Дневник")
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/10/02/2150837_politicheskata_scena_pod_projektora_na_chetvurtata/

Три важни неща се случиха на българската политическа сцена през миналата седмица – важни, не защото сами по себе си доведоха или ще доведат до някаква значителна промяна, а защото са симптоматични и разкриват истината.

         В медийно изявление, направено миналия вторник, финансовият министър Чобанов заяви: "Поради липса на съгласие предпочитаме да не прибягваме към въвеждане на необлагаем минимум. Такова искане имаха синдикатите, но то не беше подкрепено и от работодателите. Като цяло имаме опростена данъчна система, която функционира добре ... "

         Браво, БСП! Въведохте десет процентен данък за богатите, но не искате да въведете необлагаем минимум за бедните. Ето това се казва лява партия, която работи за бедните!... Наистина, някои от тези бедни хора, които гласуват за БСП, и респективно за олигархията, трудно събират две и две. Но социалистите са в голяма грешка, ако разчитат на тях за бъдещето си. Идват нови поколения, които добре разбират, че Българската социалистичска партия в настоящи
я си вид не е нито лява, нито дясна партия, а само политически авангард на олигархията.

           Отдавна сме свидетели на един лош и непрофесионален, но затова пък все по нагъл и циничен политически театър. Тези, които пращаха нашите социалдемократи по лагерите и на смърт след комунистическия преврат на 9 септември, сега сами се представят за европейски социалдемократи. Тези, които някога, докато бяха (по думите на Джилас) „червена буржоазия“, се самопровъзгласяваха за водачи на пролетариата, през изминалите две десетилетия създадоха новата българска олигархия. Но тези наши нови капиталисти (от путински тип) арогантно отказват да се откажат от тоталитарното си минало. Те толерират носталгията по живковия комунизъм. Техни симпатизанти манифестират в защита на Орешарски с портрети на Сталин. По путински те съчетаха тоталитарното, антидемократично наследство от БКП с "модерно" олигархическо беззаконие.

          Подобни, макар и не така драстични метаморфози, претърпяха бившите комунисти и другаде в Източна Европа. Но в Германия например, истинските социалдемократи отказват да се коалират с „реформираните“  комунисти от ГДР. У нас БСП, „реформираната“ БКП, изобщо не се отказа от тоталитарното си минало, но затова пък лидерът й се явява и лидер на ПЕС.

 Може би най-значителният български принос към неокомунистическото лицемерие обаче, беше новата тройна коалиция. В този парламент имаме на практика съюз между „социалдемократите“ и една откровено неофашистка партия. (Партия, която също така безпроблемно съчетава расистката си и антисемитска идеология с неприкрито слугуване на Путинова Москва.) Това го няма никъде другаде освен в България! Нашата тройна коалиция на безочието.

      От изминалата седмица ще остане и друга абсурдна новина, симптоматична за това какви размери е добила политическата наглост у нас. Депутатите от Атака излъгаха, че са имали в Брюксел срещи с евродепутати. Оказа се, че никой евродепутат не е пожелал да се срещне с тях. Тази постъпка на атакистите е толкова жалка, че трудно може да се коментира. Вместо честно да гласуват при вота на недоверие за Орешарски, чието правителство точно те крепят и без тях то веднага би паднало, атакистите си направиха екскурзийка до Брюксел, за да провалят вота ... Но театрото, което разиграват тук, не върви там.

У нас неонацистите са в коалиция с турската етническа партия, както и с „модерните леви“. Къде другаде е възможна такава коалиция? Вместо "Съединението прави силата" на Народно събрание трябва да се напише "Интересът клати феса".

           Тази до болка позната ни истина, която месеци наред беше викани в ушите на Оглушарски, май е стигнала и до ушите на французите. Дано да има някакъв резултат от унищожителната статия за Сергей Станишев, излязла пак през миналата седмица  в "Нувел Обсерватьор". Дано, но едва ли...

Изглежда, че не само обикновените хора, а и журналистите и политиците във Франция и Германия, нямат никаква представа или имат доста наивна представа за това, което става у нас. Не разбират зловещото задкулисие на нашия политически театър. Това недоразбиране стана ясно и от прекратяването на договора на Иван Бедров и Еми Барух с „Дойче веле“ след оплакване от тях на олигарха Цветан Василев. От „Дойче веле“ все пак ревизираха първоначалната си позиция. Важно е да се спазват журналистическите стандарти, но спазват ли ги медиите, спонсорирани от банката  на Цветан Василев, където са парите на държавата?

         Не трябва да разчитаме прекалено много на външна помощ. В крайна сметка всичко си зависи от нас. Никой отвън няма да ни спаси от нашите собствени „народни избраници“ и олигарси. Правителството вече над сто дни се преструва, че не забелязва протестите. Управляващите очакват хората да се изморят. Знаем как змията приспива жертвите си. Затова е крайно време всички да се отърсим от дрямката. И, ако трябва, да запеем на площада: "Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!"

Една обнадеждаваща новина от миналата седмица беше фалшивата новина от петък. Става дума за шегата във Фейсбук с обявената оставка на Орешарски. Тази шега за три минути се превърна в медийна сензация ... Имаше и призив всички да се обаждат на Орешарски и да го питат вярно ли е, че е подал оставка. На премиера му се наложи публично да опровергава „новината“ за оставката си... Макар че, както каза един коментатор във Фейсбук, Орешарски де факто отдавна не е премиер. Първо, защото няма никаква народна подкрепа и второ, защото е една кукла на тънки конци. Или по-точно само на един конец – водещ към Атака. Ако този конец се скъса, представлението в кукления политически театър ще свърши незабавно.

        Обнадеждаващата новина е, че Фейсбук е важна медия! Знаем, че антиправителствените  протести се организираха във Фейсбук и то мигновено. Часове след като Пеевски беше назначен хиляди се събраха на площада. Петъчната фарсова акция с мнимата оставка на Орешарски беше ново недвусмислено доаказателство за силата на социалната мрежа.

В последните месеци четвъртата власт у нас окончателно се премести от медиите на Пеевски в електронното пространство. Четвъртата власт е този прожектор, който осветява сцената и не дава мир на задкулисието. Трябва да използваме по-ефективно нашата голяма власт, която идва от това свободното все още пространство. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар