вторник, 22 октомври 2013 г.

СОФИЯ в Софийската градска галерия

СГХГ 
https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%93%D0%A5%D0%93/159780387394317?ref=stream

https://www.facebook.com/events/608240202573525/


Заповядайте на представянето на книгата ми в столичната Градска галерия, в петък (25 октомври) от 7 вечерта! Митко Новков ще каже няколко думи, после аз ще чета. Ще можем да изпием и по чаша вино – на фона на картините на Любен Диманов. A в съседната зала все още продължава изложбата на Жюл Паскин.

Книгата ми има женско име. Но то е името на Св. София, Божията Премъдрост, а също и майката на Вяра, Надежда и Любов. Освен това София е името и на родния ми град. И името на четвъртата, последна степен в развитието на мъжката душа според Юнг.  

Така че заповядайте на представянето на "София" в Градската галерия на София!


понеделник, 21 октомври 2013 г.

ПО ПЪТЯ НА ПЪЛЗЯЩАТА РЕСТАВРАЦИЯ




И Николай Бареков, след Мишо Шамара, се зае с благородната задача да клати стола на президента Плевнелиев. Приготвил си бил бялата риза, сложил си бил главата в торбата и така щял да излезе на мегдана. С танцова стъпка ...

Но освен този стожер на политическия морал, множество смели бойци на тихия фронт са призовани да работят за разклащането на президентския стол. И за пълзящата реставрация.

Защо Плевнелиев? Много ясно – защото не се харесват с Цветан Василев и Делян Пеевски. Защото Плевнелиев си позволява, макар и доста кротко и възпитано, да говори за това, което реално прави правителството на задкулисието – за скандалните назначенията, за неоправдания дълг, заложен в бюджета. Кампанията срещу президента започна още в мига, в който стана ясно, че временното му правителство няма да играе по гайдата на сегашните кукловоди на Орешарски.

Възможно е обаче това активно мероприятие да има и друга, по-мръсна цел –
да се дестабилизира не Плевнелиев, а президентската институция.

Това не може да бъде в български интерес. Може да бъде само в интерес на сили, които имат полза от тоталната дестабилизация на страната. При този болен парламент, при това немощно правителство на задкулисието, чиято оставка искат повечето българи, президенстството е единствената все още стабилна държавна институция.

Активното мероприятие за очерняне имиджа на президента върви по добре познати схеми. Първо, ползва се аргумента ad hominem – ако не можеш да обориш опонента си с разумни доводи, започваш да го оплюваш лично. Дори в един момент да се докаже, че казаното срещу него е клевета, съмнението у хората ще остане. Така едно време Държавна сигурност действаше срещу дисидентите. Те биваха представяни като неморални хора в личния си живот, без изобщо да се споменават политическите им искания. Както гласеше един виц от онова време: ти пусни слух, че сестра му е еди-каква-си, пък той после нека се оправдава, че нямал сестра.

Оплюването на президента става и по друга идеологическа схема, позната ни от тоталитарно време: всеки, който е богат, е враг на народа.

Дори по-трудолюбивия селянин, спечелил пари с двете си ръце и с пот на челото, е "кулак" и враг на народа. Богатите по идеологическа презумпция са крадци и престъпници.

Най-мръснишкото е, че точно олигарсите, свързани с бившите тайни служби и комунистическата партия, си позволяват да обвиняват някой, който не е от тях, незаконно забогателите, за това, че е забогатял.

Съзнателно се променя и смисъла на думите. Така през деветдесетте години думата "ченге", която през осемдесетте означаваше доносник на ДС, започна да се използва в позитивен смисъл, за полицай. Един вид – доносниците на ДС, на репресивната машина на Партията, са били чисто и просто честни полицаи. Така сега някои се опитват да инсинуират, че всички богати хора са олигарси.

Но "олигарх" означава не просто много богат човек, а крупен монополист, ползващ държавната власт за своето лично обогатяване. И богатството си за лична власт в държавата. Олигархията и у нас, както в Русия от създаването си през 90-те години на миналия век, е тясно свързана с бившите тайни служби на комунистическата власт.

Ченгетата от 80-те, които навремето громяха капитализма и служеха на комунистическата идея, през 90-те станаха капиталисти и после истински олигарси. Но крадецът вика "дръжте крадеца". Точно те сочат с пръст всеки забогатял човек, който не е от техния клуб.

Друг самоотвержен боец на Партията и реставрацията, Мая Манолова, пусна сигнала за надпечатани бюлетини в Костинброд в предизборния ден за размисъл. Така депутатката на БСП (независимо дали го е направила съзнателно или несъзнателно) взе участие в едно епохално активно мероприятие.

Целта очевидно беше да се повлияе на избирателната активност по време на парламентарните избори, които се очакваше БСП да изгуби, както и да се повлияе на някои потенциални гласоподаватели за ГЕРБ. Така и стана. БСП изгуби, но ГЕРБ не спечели достатъчно гласове. След което ненадейно се оказа, че ДПС и Атака служат на един и същ господар. И така се създаде новата тройна коалиция на изгубилите изборите. (Според думите на Осман Октай по БиТиВи, Волен Сидеров, който крепи това правителство, получавал от КТБ месечен превод в размер на 40 хиляди лева. Ако е така – добра цена за осигуряване на кворум! )

Но какво стана с обвиненията, че била подготвяна грандиозна фалшификация на изборите през май? Прокуратурата не достигна до такава. Единственото повдигнато обвинение е, че държавен служител не е упражнил контрол върху отпечатаните количества бюлетини, заради което печатницата е получила облаги. А парламентарният колега на Мая Манолова Петър Кънев от БСП, който също има печатница, каза, че бюлетините, открити в Костинброд, са в рамкитре на стандартния излишък...

Но мисля, че първото и най-зловещото от поредицата активни мероприятия, извършвани през последната година, беше завишаването на сметките за ток през януари. То доведе до всенародно недоволство, масови протести и бърза оставка на Борисов. Това беше видимото началото на олигархическия преврат, макар че той е бил започнал в задкулисието още преди това, по вереме на правителството на ГЕРБ.

Очевидна беше връзката на това активно мероприятие с провалилия се референдум за строителството на АЕЦ "Белене" и огромните финансови и политически интереси, свързани с това пагубно за страната строителство.

Пълзящата реставрация има и друго, доста стряскащо измерение. Конституционният съд отмени лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, които не позволяваха на агенти на ДС да бъдат на ръководни длъжности. Депутати на БСП и Атака искат да върнат параграф 12 в Закона за досиетата, отменен през декември от ГЕРБ и Синята коалиция. (Интересното е, че отмяната му стана в навечерието на пълзящия преврат.)

Параграф 12 забраняваше обявяването на кадрите на Държавна сигурност на ръководни постове в Националната разузнавателна служба – наследник на Първо главно управление на ДС и в служба "Военна информация" – наследник на комунистическото Военно разузнаване. Реставрационният процес продължава. БСП и "Атака" искат отново да затворят досиетата на кадрите на комунистическите тайни служби в съвременните разузнавателни служби на България.

И това става четвърт век след падането на тоталитарната власт! Комунистическата власт в България продължи 45 години, но 25 години след падането й, агентите на ДС все още са навсякъде на ръководни длъжности и ключови позиции в държавата

За всички е ясно, че майката на нашата олигархия е Държавна сигурност, от чиито редици се създадоха така наречените групировки през 90-те години. Също така е ясно, че нашата Държавна сигурност винаги е била на практрика филиал на КГБ. По тоталитарно време тя е обслужвала не българските национални интереси, а съветските политически интереси.

Има ли руски интереси в България днес? Разбира се, и то много големи. Нашата енергетика е зависима изцяло от Русия. Според статия на "Дойче веле" от 6 октомври, България има огромни, но неефективни енергийни мощности, създадени по съветско време и е силно зависима от един енергиен вносител, което многократно повишава цените на тока. Това се казва в германски експертен анализ. Казва се също така, че монополното положение на "Газпром", като единствен доставчик на природен газ в България, нарежда страната сред петте държави с най-високи цени на природния газ в Европа.

Нашата енергийна зависимост от Русия обаче крие и големи политически опасности.

Украйна е един пример как Путин използва руския газов експорт за политически натиск. Отдавна се подозира, че Русия се опитва да употреби България като свой троянски кон в Европейския съюз. Някои дори открито призовават за наше членство в Евразийския съюз на Путин. А атакисти обявяват западните страни-членки на Европейския съюз за неоколониалисти.

У нас се извършва подмолен преврат, пълзяща реставрация. Отново и отново се появяват неща, които мислехме, че са останали в миналото с приемането ни в Европейския съюз. Явяват се нови и нови доказателства, че Държавна сигурност е все още жива и активна организация, а не някакъв пенсионерски клуб.

Дейността на тази организация винаги е била тайна и подмолна. Тя включва компромати, активни мероприятия, шантаж, икономически натиск. Но също така, когато е възможно, законодателни и съдебни действия за връщане към миналото. Всичко това се извършва много по-лесно, когато на власт е едно безпринципно и продажно парламентарно мнозинство. Управлява ни коалиция от партии, които биха направили всичко, за да се задържат на власт.

Те обаче, като вавилонския цар Валтасар, вече са прочели надписа на стената. А той гласи: "Бог преброи дните на твоето царство и му слага край". Сега пируват като за последно, защото знаят, че едва ли пак ще дойдат на власт.

Освен ако пълзящата реставрация не ни върне окончателно 25 години назад, във времето на тоталитарната власт на БКП.

сряда, 2 октомври 2013 г.

ПОЛИТИЧЕСКАТА СЦЕНА ПОД ПРОЖЕКТОРА НА ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ

(публикувано в "Дневник")
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/10/02/2150837_politicheskata_scena_pod_projektora_na_chetvurtata/

Три важни неща се случиха на българската политическа сцена през миналата седмица – важни, не защото сами по себе си доведоха или ще доведат до някаква значителна промяна, а защото са симптоматични и разкриват истината.

         В медийно изявление, направено миналия вторник, финансовият министър Чобанов заяви: "Поради липса на съгласие предпочитаме да не прибягваме към въвеждане на необлагаем минимум. Такова искане имаха синдикатите, но то не беше подкрепено и от работодателите. Като цяло имаме опростена данъчна система, която функционира добре ... "

         Браво, БСП! Въведохте десет процентен данък за богатите, но не искате да въведете необлагаем минимум за бедните. Ето това се казва лява партия, която работи за бедните!... Наистина, някои от тези бедни хора, които гласуват за БСП, и респективно за олигархията, трудно събират две и две. Но социалистите са в голяма грешка, ако разчитат на тях за бъдещето си. Идват нови поколения, които добре разбират, че Българската социалистичска партия в настоящи
я си вид не е нито лява, нито дясна партия, а само политически авангард на олигархията.

           Отдавна сме свидетели на един лош и непрофесионален, но затова пък все по нагъл и циничен политически театър. Тези, които пращаха нашите социалдемократи по лагерите и на смърт след комунистическия преврат на 9 септември, сега сами се представят за европейски социалдемократи. Тези, които някога, докато бяха (по думите на Джилас) „червена буржоазия“, се самопровъзгласяваха за водачи на пролетариата, през изминалите две десетилетия създадоха новата българска олигархия. Но тези наши нови капиталисти (от путински тип) арогантно отказват да се откажат от тоталитарното си минало. Те толерират носталгията по живковия комунизъм. Техни симпатизанти манифестират в защита на Орешарски с портрети на Сталин. По путински те съчетаха тоталитарното, антидемократично наследство от БКП с "модерно" олигархическо беззаконие.

          Подобни, макар и не така драстични метаморфози, претърпяха бившите комунисти и другаде в Източна Европа. Но в Германия например, истинските социалдемократи отказват да се коалират с „реформираните“  комунисти от ГДР. У нас БСП, „реформираната“ БКП, изобщо не се отказа от тоталитарното си минало, но затова пък лидерът й се явява и лидер на ПЕС.

 Може би най-значителният български принос към неокомунистическото лицемерие обаче, беше новата тройна коалиция. В този парламент имаме на практика съюз между „социалдемократите“ и една откровено неофашистка партия. (Партия, която също така безпроблемно съчетава расистката си и антисемитска идеология с неприкрито слугуване на Путинова Москва.) Това го няма никъде другаде освен в България! Нашата тройна коалиция на безочието.

      От изминалата седмица ще остане и друга абсурдна новина, симптоматична за това какви размери е добила политическата наглост у нас. Депутатите от Атака излъгаха, че са имали в Брюксел срещи с евродепутати. Оказа се, че никой евродепутат не е пожелал да се срещне с тях. Тази постъпка на атакистите е толкова жалка, че трудно може да се коментира. Вместо честно да гласуват при вота на недоверие за Орешарски, чието правителство точно те крепят и без тях то веднага би паднало, атакистите си направиха екскурзийка до Брюксел, за да провалят вота ... Но театрото, което разиграват тук, не върви там.

У нас неонацистите са в коалиция с турската етническа партия, както и с „модерните леви“. Къде другаде е възможна такава коалиция? Вместо "Съединението прави силата" на Народно събрание трябва да се напише "Интересът клати феса".

           Тази до болка позната ни истина, която месеци наред беше викани в ушите на Оглушарски, май е стигнала и до ушите на французите. Дано да има някакъв резултат от унищожителната статия за Сергей Станишев, излязла пак през миналата седмица  в "Нувел Обсерватьор". Дано, но едва ли...

Изглежда, че не само обикновените хора, а и журналистите и политиците във Франция и Германия, нямат никаква представа или имат доста наивна представа за това, което става у нас. Не разбират зловещото задкулисие на нашия политически театър. Това недоразбиране стана ясно и от прекратяването на договора на Иван Бедров и Еми Барух с „Дойче веле“ след оплакване от тях на олигарха Цветан Василев. От „Дойче веле“ все пак ревизираха първоначалната си позиция. Важно е да се спазват журналистическите стандарти, но спазват ли ги медиите, спонсорирани от банката  на Цветан Василев, където са парите на държавата?

         Не трябва да разчитаме прекалено много на външна помощ. В крайна сметка всичко си зависи от нас. Никой отвън няма да ни спаси от нашите собствени „народни избраници“ и олигарси. Правителството вече над сто дни се преструва, че не забелязва протестите. Управляващите очакват хората да се изморят. Знаем как змията приспива жертвите си. Затова е крайно време всички да се отърсим от дрямката. И, ако трябва, да запеем на площада: "Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!"

Една обнадеждаваща новина от миналата седмица беше фалшивата новина от петък. Става дума за шегата във Фейсбук с обявената оставка на Орешарски. Тази шега за три минути се превърна в медийна сензация ... Имаше и призив всички да се обаждат на Орешарски и да го питат вярно ли е, че е подал оставка. На премиера му се наложи публично да опровергава „новината“ за оставката си... Макар че, както каза един коментатор във Фейсбук, Орешарски де факто отдавна не е премиер. Първо, защото няма никаква народна подкрепа и второ, защото е една кукла на тънки конци. Или по-точно само на един конец – водещ към Атака. Ако този конец се скъса, представлението в кукления политически театър ще свърши незабавно.

        Обнадеждаващата новина е, че Фейсбук е важна медия! Знаем, че антиправителствените  протести се организираха във Фейсбук и то мигновено. Часове след като Пеевски беше назначен хиляди се събраха на площада. Петъчната фарсова акция с мнимата оставка на Орешарски беше ново недвусмислено доаказателство за силата на социалната мрежа.

В последните месеци четвъртата власт у нас окончателно се премести от медиите на Пеевски в електронното пространство. Четвъртата власт е този прожектор, който осветява сцената и не дава мир на задкулисието. Трябва да използваме по-ефективно нашата голяма власт, която идва от това свободното все още пространство.