понеделник, 9 септември 2013 г.

http://www.apollonia.bg/bg/news/view/115


 07 Септември, 2013

Владимир Левчев: 25 години по-късно

Новата Ви книга връщане в миналото ли е или нова литературна територия?
- Не можем да се върнем в миналото. Освен, ако не живеем извън времето, в духовния свят, към който литературата води. Но конкретно за новата ми книга- да, "София (сънища и спомени)" е един опит за духовна равносметка.  В тази книга София е както родният ми град, така и символ на житейска мъдрост. И Света София е едновременно истински човек и персонификация на Божията премъдрост. Стихотворенията са предимно нови, а тези, които са стари, са в нов вариант. Книгата има определена структура и включва текстове в свободен стих, в класически стих и в проза. Стихотворенията в проза са мои сънища или спомени от различни години. Има и черно-бели снимки.
Каква е разликата/приликата между американския, европейския и българския читател, какво го вълнува най-много?
- Много е трудно да се отговори на такъв въпрос, да се правят такива обобщения, без картината да се изопачи. Във всяка страна има различни читатели, както и едно нечетящо мнозинство. Освен това с интернет и електронните книги, както и множеството литературни сайтове, където се публикуват  и стават масово достъпни текстове, неизлизали в печатна книга, картината става още по-сложна. В глобалния свят, разбира се, международният език е английски и текстовете на български имат много по-ограничена публика. Но така или иначе глобалният свят е фрагментиран. В Америка, например, един  чудесен поет като Майкъл Колиър, или Роланд Флинт преди него, може да е поет-лауреат на щата Мериленд, но никой да не е чувал за него в Калифорния или Илиноис. Малцина имат национална популярност, а те имат вече и международна.
Какво  и къде е мястото на българската литература в Европа и света ?
- Не трябва прекалено много да мислим за това и да се комплексираме. Когато се напише нещо наистина добро на български и се преведе добре, то ще намери мястото си в световната литература. Имаме все повече български писатели, които се превеждат и публикуват на английски и други езици. Рано или късно ще се появи и нашата световна знаменитост от порядъка на Памук, Казандзакис, Кадаре, Андрич. Засега нямаме такава фигура. Тодоров и Кръстева са предимно теоретици и не пишат на български. Канети е роден в България, но още по-малко е свързан с българския език и култура.
Промени ли се Вашето мислене след онзи рецитал с Борис Роканов и Ани Илков в Созопол през септември 1989 г.? - Разбира се, че се е променило. Сега, уви, съм четвърт век по-стар. Но съм приятел и с двамата. Ние, заедно с Георги Рупчев, Миглена Николчина, Румен Леонидов - и много други - сме това последно поколение, започнало да пише по комунистическо време, в самия му край. Текстовете ни са свидетелство за промяната. Защото това беше преди всичко културна промяна, не просто политическа. Доколкото последната ми книга представлява лична равносметка, тя се връща и към онова време.
Владимир Левчев отговори на тези въпроси месец преди да представи в Созопол новата си книга.





С Ани Илков и Борис Роканов на Аполония преди 25 години. 



Корицата на първия брой на списание "Глас" от началото на 1989-та.

Няма коментари:

Публикуване на коментар