понеделник, 23 септември 2013 г.

ГЕРМАНСКИТЕ ИЗБОРИ, АНГЛИЙСКИЯТ ПАРК И БЪЛГАРСКАТА КОШАРА

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/09/23/2145963_germanskite_izbori_angliiskiiat_park_i_bulgarskata/


Вчера в Германия, която е икономическият двигател на Европейския съюз и която беше най-малко засегната от световната криза европейска страна, имаше избори. Коалицията ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел спечели убедително, но не събра абсолютно мнозинство и вероятно християндемократите  ще имат нужда от още по-голяма коалиция, за да управляват. 
За Германия коалициите, влкючително широка коалиция на християндемократи със социалдемократи, не са нещо ново. Самият ХДС е създаден веднага след Втората световна война от членове на различни дясноцентриски партии, подобно на нашият СДС през 1990-те години.
Християндемократическият съюз обаче не само че не се е разпаднал като коалиция, но се е утвърдил като водеща партия, по време на чието управление се осъществи и обединяването на Германия. След само 4 години управление,  СДС, нашия десен съюз, наскоро превърнал се в партия,  се разпадна.
Германската избирателна система е смесена – наполовина мажоритарна, наполовина пропорционална. Такава си е от Втората световна война насам. У нас всяка нова партия, която дойде на власт, пише нов избирателен закон. Постоянно се говори не само за промяна в избирателния закон, но и за „смяна на системата“ и  премахване на всички партии. Както знаем, те бяха реално премахнати по  комунистическо време ...
Не можеш да очакваш едно растение  (парламентарната демокрация в нашия случай) да пусне корен и да се развие, ако час по час го вадиш от пръстта, за да видиш дали е пуснало корен,  и го местиш в нова саксия, ако не е.
У нас непрекъснато се говори и за писане на нова конституция. Конституцията на САЩ е приета през 1787 година (преди  226 години!). И от тогава на никого не е хрумвало да пише нова конституция. Макар и да е имало убити президенти, никой президент не е бил избиран по друг начин, освен по този, предвиден в конституцията. Разбира се, американската конституция е претърпяла много поправки, променяна е, но не е сменяна. ( Впрочем, и нашата конституция предвижда възможността да бъде поправяна  – и е била поправяна – от обикновено Народно събрание.)
Нашата парламентарна демократична  система  може и трябва да се променя, с цел да се заздрави и да заработи по-добре. Но да се променя и да се сменя са две съвсем различни неща.
Периодично в новините слушаме за британското кралско семейство. Очевидно такива новини продават вестниците (както се казваше, когато печатните вестници още не бяха изместени от интернет и електронните медии) ...  Все пак ми е по-интересно  да слушам жълти новини за семейството на принц Уилям, отколкото, да кажем, за Радо Шишарката.
 Въпреки че е държвата в Европа, която най-ревностно пази аристократичните си  и монархически традиции – Великобритания, безспорно е една модерна  демокрация. Перз 19-ти век тя е станала най-голямата световна империя именно защото, особено след Гражданската война от 17-ти век, се е развивала на принципа на толерантността и компромиса, без обаче да се нарушават традициите. Между аристокрация и буржоазия, между англиканци и протестанти, между крал и парламент, съществува неписан или писан договор за споделяне на властта.  Всъщност, първият договор за споделяне на властта между крал и парламент е Великата  харта  (Magna Carta Libertatum) от  13-ти век. А още през  18-ти век, дори преди американската и френската революции,  Великобритания на практика вече има кабинет и министър-председател.
Какво е положението у нас? Едно време у нас градинките често се заграждаха с бодлива тел и по тях имаше надписи „Не газете тревата, тя е ваша!“ Макар че малко хора бяха ходили на Запад тогава, добре се знаеше, че в английските паркове (като Хайд парк) може свободно да се ходи по тревата  и тя все пак оцелява.
Та имаше такъв виц, който по-възрастните читатели със сигурност знаят: Наши градинари отишли в Англия да открият и купят, ако може, тайната на английския парк. Питали свои английски колеги : Каква е тайната? Има ли специално семе? Отговорили им:  Няма тайна. Няма и специално семе. Засаждате каквато и да е трева, поливате я сто години и става английски парк.
А ние все се вторачваме в семето на демократичната ни система, все искаме да го сменяме. Едно време управляващите заграждаха с бодлива тел тревата и не пускаха хората да я газят, защото била тяхна. Сега пък умираме да се занимаваме с конспиративни теории – кой ни е сменил семето, кой ни е засял плевели в ливадата, докато сме спали или е пуснал говедата си да ни опасат тревата. Но хич ни няма в постоянството с поливането на тревата и всекидневните грижи за нея.
Какво е общото между САЩ, Германия и Япония – до скоро трите най-проспериращи икономики в света?  Към тях вече се присъедини и Китай. Тези държави са коренно различни по своята историческа съдба и географски дадености, религия и държавно устройство. Но имат и нещо общо. То е дисциплината и трудолюбието на народите им. В най-проспериращите държави законите не се сменят час по час, но се спазват желязно. А хората, вместо да се оплакват от лошата си историческа съдба и от великите сили, работят неуморно за себе си и държавата си. Чухте ли някой японец да се оплаква от епохалната екологическа катастрофа, сполетяла страната, с цунамито и аварията с атомната централа? Или от лошите американци? ...  Германия и Япония бяха победени страни след Втората световна война и страни в икономическа разруха. Как успяха толкова бързо да се съвземат?
У нас нещата няма да се оправят докато не се справим с постсъветския модел на срастване на мафията, на икономическата олигархия, с държавна власт. Коренът на злото е Държавна сигурност (българският филиал на КГБ), от която смука сокове и израстна нашата олигархия. Злото трябва да се изкорени, а не само да се подкастрят изникналите плевели.  А демократичната система трябва да се пази от плевели, не да се сменя.
Но нека си припомним още две хубави бългаски поговорки: Луд изяжда и два зелника, но е по-луд който му ги дава. И още по-важното: Господ помага, но в кошара не вкарва.
Трябва сами да си изчистим плевелите, да си поливаме ливадата. И да си вкарваме стадото в кошарата, не в парламента.


Няма коментари:

Публикуване на коментар