понеделник, 12 август 2013 г.

УЧЕБНИКЪ ПО ГЕОГРАФIЯ-ТА от 1874 г.


Държа в ръцете си една много интересна книга. Учебник по география, преведен от руски на български и издаден във Виена в "печатница на българското отделение" през 1874 година, т.е. четири години преди Освобождението. На титулната страница пише "намира  за продань при Габровско-то училище". Изумително е, че литературният български не се е променил много от тогава. Ако нямаме проблем със стария правопис, включващ няколкото букви, които вече (уви!) не се използват и поставянето на тирета пред членовете, можем да четем учебника като че ли е писан сега. Само отделни думи звучат архаично или диалектно.

Ето го първият параграф (транслитериран в днешния български правопис) :

АЗИЯ.
Общ преглед.
Положение и предели. – Азия е получила името си от Финикийскътъ дума ази, която ще рече исток. Финикияните наричали с това име всичките земи, които биле на исток от отечеството им. Най северния край на азиатския материк, нос Таймир, ся допира до 78 [градуса] севернъ широчинъ, най южния – Буро, – до 1 [градус], най-западния, –Баба, има 44 1/2 источнъ дължинъ от Фарро, а най источния, – Чукотский нос – 208 источна дължина.

По-долу ще публикувам титулната страница, като и две страници с данни за народонаселението и вярата му в европейска Турция. Няма да коментирам данните, които са много интересни. Искам само да припомня, че по това време Сърбия и Румъния са отделни княжества, васални на Турция. А Гърция ( без днешна Северна Гърция – Македония и Беломорска Тракия) е независима държава. В пределите на Османската империя все още са днешна България и Северна Гърция, Македония, Албания, Косово, Босна, т. нар "западни покрайнини" на България в Сърбия и Северна Добруджа, която сега е в Румъния.

Населението на независима Гърция по онова време е било ( според този учебник)  милион и половина. Населението на васална Сърбия – милион и четвърт, а на Румъния (Влахия и Милдова) – четири милиона и половина.Населението на Цариград, столицата на Османската империята ( заедно с предградията и прилежащите села), е било милион и двеста хиляди.

Ето данните за народонаселението в европейска Турция през 1874 година, според този учебник:

Турци – 1,7000,000     (очевидно това не включва Цариград)
Българи – 6,000,000     (очевидно руският учебник включва в тази бройка и македонците)
Власи и Цинцари – 3,800,000    (очевидно това не включва Румъния)
Сърби, Бошняци и Хървати – 2,400,000    (само Босна, Косово и Западните покрайнини са                                                                      тогава в Османската империя)
Албанци, Арнаути или Скипитари – 1,200,000
Чисти Гърци – 600,000    (това не включва, разбира се, независима Гърция)
Армянци  – 300,000   (това не включва преселниците в България след Арменския геноцид)
Евреи  – 200,000
Цигани – 150,000
Черкези, татари и абази – 150,000

Тези данни са изключително интересни, но не искам да ги коментирам. Учебникът е руски. В него има и някои неточности. Например се казва, че "Кара-Су, старий Стримон" (Струма) тече между Пирин и Доспат (Родопите). Освен ако става дума за Места (Нестос)?

Има и друго интересно изречение: "Простотата е доста голяма още у народите в Турско; обаче голями грижи ся положиха от последните Султани за разпространение на просвещението в държавата." Следват данни за турското държавно образование и после за "духовните началници" на населението – християнски, еврейски и мюсюлмански. "Духовний началник на православните Българи е Екзархът. Него припознават Българите, които поселяват България, Тракия и Македония."

Населението на Княжество България след Освобождението е 2 милиона 790 хиляди, а на Источна Румелия – 975 хиляди.  Населението на обединена и независима България през 1908 година е 4 милиона 215 хиляди. (Това е според съответните преброявания на населенеити от тогава.)






Няма коментари:

Публикуване на коментар