понеделник, 5 август 2013 г.

ПОРЕДНИЯТ ПРОВАЛ


„Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави Ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?“
Матей 14:28-31 

Стаята остарява постоянно. Има паяжини в ъглите. Пердетата трябва да се перат. Влезли са много мухи. Корнизът е грозен. Вратата на шкафа е счупена. В шкафа е пълно с книжа за изхвърляне. Не са изхвърлени, защото между тях има и важни документи. Медицинска застраховка. Нотариален акт. Свидетелство за раждане ( пожълтяло). Бракоразводно свидетелство. Неплатена глоба от миналата седмица... Отдавна трябваше да боядисам стените... Но нямам време да мисля за това сега! Имам  важна работа за утре... Синът ми порастна и е далеч.... А стаята си е същата. Само че остаряла...
Часовникът до леглото е бомба със закъснител. Зад пердето избухва поредният романтичен залез...
Опитваме се цял живот да догоним времето. Но колкото повече напредваме, толкова повече изоставаме...
Предавам се! 
Падам в леглото.
Олеква ми.
Заспивам с широко отворени към тавана очи.  Пердето прави синкава светлината – като в море. Прозорецът зад пердето е отворен и усещам, че навън е горещ късен следобед. Чуват се далечните въздишки на живота.
В стаята е сънно. Между мен и тавана плуват бавни мухи.Плуват и някакви тъмни невидими риби. Губя теглото си и се издигам над хладния строг чаршаф.
С бавни движения плувам нагоре по гръб. Издигам се към тавана.
Като балон се издигам между мухите и тъмните риби... Летя... 
Боже, можел съм наистина! Реално като в детски сън...
Но мисълта за реалност ме стресва. В леглото съм. Със сърцебиене.
Поредният провал. 


––––––––––––––––––––
*През осемдесетте години на миналия век, след като беше поставена пиесата на Йордан Радичков „Опит за летене“, стана много модно да се ползва метафората за несъстоялия се опит за летене. Пишеха се стихотворения, разкази, повести, в които героите измисляха всякакви невероятни магико-реалистични летателни апарати... Имахме чувството, че затъваме. Искахме да полетим. Но винаги претърпявахме провал. Убогият бит ни дърпаше надолу. Днес виждаме: битът, и да не е убог, ни отдалечава от Бог. 
Но всеки е летял поне веднъж насън. Не е нужен никакъв летателен апарат! Нужно е просто да се полети.

Няма коментари:

Публикуване на коментар