понеделник, 8 юли 2013 г.

КАК СЕ МАНИПУЛИРА ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

Бойко Борисов заяви, че акциии като откриването на неизползвани бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди изборите са като по учебниците на КГБ и ДС за активни мероприятия. Не съм чел такива учебници, но съм сигурен че е прав. Живял съм достатъчно дълго, за да знам от опит  как се правят такива неща.
По комунистическо време беше по-просто. Първо, тогава нямаше интернет, второ всички медии бяха в ръцете на единствената Партия. През ранните комунистически години за антиправителствени акции вестниците не биха и писали. За това си имаше милиция, затвор, лагери. Само по време на Народния съд и публичните екзекуции на „врагове на народа“, набедените за врагове са били гръмко оплювани преди да бъдат екзекутирани.
През осемдесетте години на миналия век, когато в СССР започна „перестройка“, тактиката у нас се промени. Вестниците започнаха да отговарят на акции на интелектуалци против властта. Отговаряха с публично оплюване, без да става ясно какво точно са направили тези лоши хора. Обикновено дисидентите биваха обвинявани в нещо съвсем друго – алкохолизъм, изневяра, съмнения за присвояване на пари. Това е така нареченият  argumentum ad hominem, оплюваш самият човек, когато нямаш аргумент срещу тезата му. Но при комунистическото оплюване тезата на оплювания дори не се и споменаваше.
В условията на свободна преса през 1990-те , активните мероприятия за дискредитиране на неудобни личности, за дезинформация или манипулиране на информацията, станаха по-сложни. И по-подли. 
Една друга отдавна известна техника за манипулиране на общественото мнение е „червената херинга“. Червена херинга –  red herring е термин, който се използва на английкси за информация в медиите имаща за цел отвличане на вниманието на обществото от нещо неудобно за властта, към нещо съвсем друго. Развяваш червената херинга, за да отвлечеш вниманието на ловджийското куче. Например, в момента, в който министър председателят е направил някакъв тежък гаф, медийният фокус се премества върху  уличен бой предизвикан от  футболни запалянковци. Или върху летяща чиния със зелени човечета заснета от любител фотограф.
Днес публичното оплюване на неудобни личности обикновено се прави не в официоза „Работническо дело“, а в популярната  жълта преса. Там се изнасят преиначени или измислени скандални факти от личния живот на неудобния човек. Целта е изместване на вниманието от реалния проблем към биографията на човека, който го поставя. Например, аз казвам нещо против Сергей Станишев и веднага ми се отговаря, че баща ми също като неговия е комунист, т.е. каквото и да кажа против Станишев, няма как да е достоверно. Децата на комунисти не може да са различни. Аз имам някаква полза да се правя на различен, или съм ренегат.
Атаките срещу президента Плевнелиев чрез пускане в медиите намеци за някакви „офшорки“ ( не че хората знаят точно какво значи това, но явно е нещо много, много лошо) започнаха в момента, в който Президентът стана неудобен на тези, които дърпат конците на правителството Орешарски. Впрочем, за първи път тези атаки започнаха още преди изборите, когато служебното правителство реши да извади държавните пари от банката на Цветан Василев.
Манипулации могат да се правят дори и в интервюта. Не като буквална фалшификация, а като изопачаване на казаното от интервюирания. Полуистините са по-лоши от чистите лъжи. Например, аз казвам на някой журналист: „Известна доза непукизъм помага, когато си на власт. Но правителството на Орешарски цинично прехвърля всякакви граници на непукизма и дебелоочието.“ Ако журналистът остави в отговора ми само първото от тези две изречения, това наистина ще бъдат мои думи. И все пак мисълта ми ще бъде обърната надолу с главата. Такива „интервюта“ с неудобни хора често се публикуват в жълтата преса.
През 90-те години на миналия век, преди епохата на интернет, когато имаше ясна политическа конфронтация между СДС и БСП, тактиката на манипулаторите на общественото мнение можеше да се обобщи с бай Ганьовата сентенция за либералите и консерваторите:  „И едните и другите са маскари“... Каква е разликата! –  СДС е свързано всъщност с Държавна  сигурност и с червената мафия не по-малко от БСП... Така, уж говорейки и срещу едните и срещу другите, манипулаторите настройваха хората срещу СДС. Дори и за никого да не гласуват манипулираните, те пак ще подпомогнат БСП, което има по-голям твърд електорат.  (Не че вътрешни сили в СДС не участваха най-активно в унищожението или самоунищожението му.)
По-късно, след 1997-ма, започна да се разпространява друг мит: Олигарсите не били започнали кариерата си с куфарчета държавни пари раздавани им по линия на ДС и БКП.  Този процес започна при Луканов и групировките вече бяха така да се каже на власт по веремето на Беров.  Но не, не било така. Групировките и олигархията били всъщност създадени от Иван Костов. СДС, а не БСП на Луканов и Виденов, било съсипало България.
Разбира се, разпространяват се и други, инспирирани според мен директно от КГБ конспиративни теории – как за всичко лошо в България са виновни всъщност американците, които имали някакъв пъклен план Ран-Ът за съсипване на страната ни. Понеже, нали разбирате, ние сме адски важни за тях...  Едно време Енвер Ходжа беше застроил цяла Албания с бункери от страх да не го нападнат американците... Не нашите родни крадци, а американците са ни обрали.
Конспиративната теории за Сорос, който стоял зад неправителствените организации и дърпал конците на протестиращите срещу правителството произхожда директно от режимите на Лукашенко и Путин. И там Сорос и вражеските НПО били организирали потестите срещу автокрацията и олигархията. Ако протестираш си чуждестранен агент.
Общественото мнение може да се манипулира, но само до някъде. Само, ако има някаква почва за това. И само, ако се прави умно (т.е. с достатъчна интелигентност в подлостта). Или при пълно информационно затъмнение – както беше по време на Комунизма.
Но когато на улицата са излезли десетки хиляди хора, главно младите работещи хора на столичния град и други голми градове,  да се опитваш да убедиш обществото, че това са  банди от пияни и безъби лумпени, организирани от ГЕРБ, или пък някакви богати хора организирани от Джордж Сорос – това е кауза пердута. ( Дори БНТ беше обвинена от властите в пристрастност, защото се е осмелила да покаже реалния брой на хилядите протестиращи, залели като морски прилив Цариградско шосе от Орлов мост до „Плиска“.)
Една лъжа трябва поне малко да прилича на истина, за да й повярва някой. А когато протестиращите са десетки хиляди, очевидно има стотици хиляди най-малко, които пасивно ги подкрепят. Няма как всички тези хора да са подставени лица на партии, агентури и групировки.
Протестите се организираха в интернет.  Но и там се правеха жалки опити,  ако не може да се стимулира, то поне да се симулира обществена подкрепа за правителството.
Знаем как изглежда контра-протеста пред НДК в София, на който виждаме около стотина човека всеки ден. Лесно е да се  сравни тази картина с протестите против правителството, на които излизат десетки хиляди хора от всички поколения.
Но за да се симулира някаква по-голяма обществена подкрепа за правителството на Орешарски,  в един момент започнаха масово да включват известни хора в някаква Фейсбук група в подкрепа на Орешарски. Можеш да се изключиш сам, ако забележиш, че без твое съгласие са те включили, както направих аз. Но ако не забележиш – минаваш за привърженик на Орешарски. Може и да си подписал писмото в негова подкрепа, под което стояли стотици хиляди подписи... 
След изявлението на Росен Плевнелиев за протестите се появи група за импийчмент и съд на Президента. Тази група също беше пълна с фалшиви имена. Трябва всеки да проверява да не са го включили някъде без да го питат! Разбира се, спокойно могат да се измислят и фалшиви имена, както се създават дори и фалшиви профили във Фейсбук.
Но подобни акции за елементарна фалшификация нямат голям шанс, защото няма реална значителна подкрепа нито за правителството на Орешарски, нито за „импийчмънт“ на президента Плевнелиев, който има доста висок рейтинг.
Интернетните форуми също са пълни с подставени лица. Те ползват всички гореспоменати методи за оплюване на автора на даден текст, за отклоняване на проблема от важното към маловажното, за агресивни нападки срещу опонента на критикувания в текста политик. Например – текстът е за връзката на кабинета Орешарски с олигархията, а коментарите се изместват към предполагаеми връзки с олигархията на Бойко Борисов.        Щом се заговори за скандалния Пеевски, някой започва да говори за Цветанов, който  също бил кандален. Не мога да си представя нещо по-скандално от назначението на Делян Пеевски в ДАНС. Но защо валидността на едното трябва непременно да опровергава валидността на другото?
 Мнозина от платените интернетни „хейтъри“ не са на особено високо интелектуално ниво и имат нужда от кратък речник с думички, които да ползват за оплюване на определени хора. Например любимата на тези неуморни интернетни писачи думичка „седераст“ еволюира в „либераст“, а по-късно и в „гербераст“. Речникът се модернизира...
Живевем в информационната епоха. Живеем с единия крак в реалното, а с другия в електронното пространство. От една страна вече е ясно, че чрез социалните мрежи, ако пожелаят, тайните служби и големите компании могат постоянно да наблюдават личния ни живот. От друга страна обаче, благодарение именно на Фейсбук и Туитър по света за часове се организират масови протести и революции. Имаме ярки примери  – от площад Тахир в Кайро, до Таксим в Истанбул, до Орлов мост.
Тайни служби и сили биха могли да се опитват да манипулират и насочват масови протести. И със сигурност го правят! Но никоя тайна служба или конспирация не може да изкара десетки хиляди хора на площада, ако хората нямат реална причина и желание да излезат на протест. Революции могат да се манипулират и насочват. Но първо трябва да има революционна ситуация, реално народно недоволство, за да стане революция.
  Не можем да се върнем назад в света на Железната завеса,  не можем да се върнем дори и в доскорошния свят информационно доминиран от класическите печатни  медии. Медийната империя на Пеевски не може да се пребори с интернет. Интернет е един свободен пазар на идеи, който за сега поне не дава шанс на монополистите и олигарските.
Трябва да се научим да живеем умно в глобалния виртуален свят, където имаме неограничен достъп както до информация, така и до всякакви видове дезинформация и манипулация. Не трябва да разрешаваме да ни водят за носа.

Да, манипулации се правят. Но нито в реалния, нито във виртуалния свят може да се посади нещо там, където няма почва за него.

5 коментара:

  1. И Бойко Борисов има здрави комунистически връзки с олигархията. Справка - записи, публикации. Вестниците на Делян Пеевски преди възпяваха Бате ти Боко Тиквата Буда.

    ОтговорИзтриване
  2. На късопаметните Бойко им е крив. На кривата ракета космоса и е виновен. Не съм му голям фен но е единствения който можа да направи нещо. Ако имаш повече възражения прочети внимателно статията. Много добре написана статия, благодаря че има все още здравомислещи хора.

    ОтговорИзтриване
  3. Това дали определена медия или хора те хвалят също е част от тънка манипулаия, някой се изказва гъзолизки за тебе и хората си казват значи е твой човек

    ОтговорИзтриване
  4. Борисов засили влиянието на КТБ и медиите на Пеевски. В края на мандата му концентрацията на държавните пари в банката, която поддържа Пеевски се засилва. Борисов е част от олигархичния модел, създаден с участието на пеевските медии. Няма как да е негова алтернатива.

    ОтговорИзтриване
  5. Да, това беше голяма грешка на Борисов, че се съгласи да го обслужват медиите на Пеевски, а това значеше, че и той де факто обслужва Цветан Василев. Но май някъде преди февруарските протести развалиха калимерата. Аз не съм гласувал за ГЕРБ и съм писал против тезата, че трябва да се гласува за по-малкото зло, но това което става сега е абсолютното дъно. Абсолютната липса поне на някаква привидност за морално поведение на управляващите. Борисов поне се интересуваше какво мислят хората за него и се отказваше в крайна сметка от непопулярните си решения. ( Това впрочем попречи да се извършат някои непопулярни реформи, но е далеч по-добре от това да се правиш, че хората изобщо не съществуват.) Все пак статията ми е за манипулирането на общественто мнение. Това всички политици го правят малко или много. Но - пак казвам - не можеш да посадиш нещо там, където няма почва за него. Колкото и добър да си в манипулациите.Никой разумен политик не може да си позволи да игнорира масови протести против него. Освен ако тези, които му дърпат конците не го съветват да ги игнорира. После, разбира се, като им свърши работата, ще го ритнат сами.

    ОтговорИзтриване