понеделник, 1 юли 2013 г.

ПРЕВРАТЪТ


Чухме вече и от Волен Сидеров и от други, че протестите против Орешарски били организирани от „превратаджиите от ГЕРБ“. (Макар че излезе и друга, вече съвсем по путиновски и лукашенковски звучаща, теория, че всъщност били организирани от Сорос.)
Аз също  мисля, че в България се провежда преврат. Или поне се направи неуспешен опит за преврат. Но това не е просто преврат, организиран от някакви политически сили. По-скоро става дума за преврат срещу нормалността. Преврат срещу превръщането на България в нормална европейска демокрация.
Превратаджиите не са, разбира се, протестиращите, не са дори политиците, а олигарсите, които дърпат конците им. Кулминация на този опит за метеж (надявам се – вече предотвратен от протестите,  от категоричния отказ на българския народ  да приеме такова нещо) дойде с бързите силови маневри, ползвани, за да се назначи  Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Опитите за налагане на пълна олигархича власт обаче имат вече  почти половингодишна история. Те започнаха  още през февруари. Тогава спонтанните гневни протести на хората срещу сметките за тока бяха не организирани, но в крайна сметка използвани от тези сили, които искаха цялата власт.  Бойко Борисов, като ловък политик, подаде бързо оставка и не остави на политическата му съвест (или имидж) да лежат драматичните обществени катаклизми, достигнали до пълно отчаяние и серия от самозапалвания.
На гърба на мизерстващите  българи още тогава се започна задкулисната война  на олигарсите. Медиите на Пеевски от ревностни поддръжници на Борисов веднага се превърнаха в негови врагове. Това беше видимият връх на айсберга. Най-вероятно в тъмните дълбини плуваха интересите на българската енергийна мафия. За това може да се съди по рязкото повишаване на сметките за тока през януари, съпътстващо провалилия се референдум за рестартиране на проекта АЕЦ „Белене“ .
Мислехме си, че кулминацията на задкулисната война е дошла в предизборния  ден с истерията около откритите в печатницата в Костинброд бюлетини. Но не. Кулминацията беше съставянето на правителството на новата тройна коалиция на абсурда. И светкавичните военни маневри за промени в ДАНС, и назначаване за неин шеф на една шокиращо противоречива фигура, свързана и с медийна империя, и с банката на Цветан Василев, където са парите на държавата. Тук маските паднаха и се показаха подигравателно ухилените към целия български народ лица на изпълнителите на преврата. Не ни пука какво мислят хората! Ние взехме властта  и сега няма да я пуснем лесно.
Откакто в България се възстанови  многопартийната  парламентарна система, след десетилетията на комунистическа диктатура, има само един случай, когато ни е управлявало правителство на малцинството. Това беше кабинетът на Беров. Той беше създаден с мандата на ДПС, но подкрепен от БСП.  По време на това правителство се създаде и закрепна българската олигархия,  произведена от ДС с парите на комунистическата държава, започнаха да властват групировките. Развихри се тоталното разграбване на България, завършило с Виденовата хиперинфлация.
Правителството на Орешарски е второто такова правителство на парламентарното малцинство. Защото ГЕРБ всъщност спечелиха изборите, макар и това да беше пирова победа. Коалицията БСП-ДПС е вече класика у нас и в този смисъл е нормална. Но дори и заедно, тези две партии нямаха парламентарно мнозинство, за да съставят правителство. Така че правителството на Орешарски е изцяло зависимо от подкрепата на крайно дясната, или крайно ненормална Атака. Това е изключително конфузно за едно правителство, инженирано от шефа на социалистите в Европейския парламент. Иска се голяма безпардонност за да направиш такова нещо.
Има хора, за които националните интереси са само фасада. Или голям плакат, зад който те се подсмихват иронично. Има хора около политиката, чието мото е:  който не се е продал, сигурно не е имал какво да продаде. Експерти, винаги  в услуга на силния на деня, на този, който им плаща. Те смятат, че така се прави бизнес, а държавата е просто един голям бизнес. Какво са националните интереси, интересите на българския народ, ако те не съвпадат с интересите на този, който ти плаща?
Но не плаща ли някой от пускащите тези играчи на сцената за това, България да бъде извадена от Европейския съюз?
Волен  Сидеров заяви, че някой искал да прави преврат и гражданска война. Знаем, че обикновено крадецът вика „дръжте крадеца”. Този, който би искал да провокира хаос и размирици,  обявява, че ще въдворява ред. Мирно протестиращите били терористи и превратаджии... Кой има сметка от хаос и размирици у нас?
Волен Сидеров също така призовава  да търсим спасение от Москва и Пекин, защото  западноевропейските държави били „неоколониалисти“.  Не е тайна, че с Москва са тясно свързани и интересите на енергийната ни мафия. А ДС, майката на олигархията, беше филиал на КГБ. Така че въпросът кой би имал най-голяма сметка от това, Българя да излезе от Европейския съюз, е реторичен.
Национализмът  и „етническата карта“са най-атрактивните плакати, зад които могат да се правят най-големите и мръсни сделки. Но маските паднаха, когато Атака и ДПС откровено си стиснаха ръцете.
А прагматичните момчета с бизнес усет, които щели да управляват държавата „експертно“, вече съвсем пресолиха супата с нареденото им  назначение на Пеевски. Така и за слепите стана ясно кого обслужват експертите.
Но духът на народния гняв излезе от бутилката. И не мисля, че ще съумеят да го приберат обратно.
БСП все още има един спасителен ход за пред своя електорат: Ако откажат на Волен Сидеров  Парламентарната комисия по етика, ако сами се откажат от подкрепата му, правителството ще може да подаде оставка с достойнство. Но при някои хора алчността за власт е по-голяма не само от грижата за националните интереси, но и от здравия разум.
. . . . . .
Разбира се, и в предишните правителства имаше корупция, свързаност с олигархията, задкулисни игри, злоупотреба с властта. Но все пак трябва да се спазва някаква граница на приличието. Не можеш просто да се надсмиваш над хората, като им показваш, че не ти пука за тях и че властта е единственото, което те интересува.
И в западните демокрации има корупция, алчност, задкулисни игри. Привидният морал не е истински морал. Демокрацията не е земен рай. Но едно общество, в което има ясни закони и в което се спазват поне привидните норми на благоприличие, е  винаги за предпочитане.  Дори да не е съвършено, то е цивилизовано, нормално общество, в което може да се живее добре. Алтернативата на правовата държава и демокрацията  не е нормално общество, не е изобщо общество, а  джунгла –  откровена борба за кокала, борба на живот и смърт.  Докато най-силният победи и наложи диктатура. 

Така че пресичането на тази граница, когато маската пада и лъсва истинското лице на властта, обслужваща олигархията, но властта дори не се срамува  –  това е истинският преврат. Преврат срещу нормалността. Опит да се прекъсне европейския път на България и тя да се върне в пост-тоталитарната джунгла.

Няма коментари:

Публикуване на коментар