събота, 8 юни 2013 г.

ИМА ЛИ ОБЕКТИВНО ДОБРО И ЗЛО?

(метафизика по никое време)

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2044525

Този текст донякъде е плод на размисли върху филма „Хана Аренд“ на Маргарете фон Трота, който бе показан наскоро в София. Самият филм пък е плод на размисъл върху идеята на Хана Аренд за баналното злото. Книгата на Аренд „Айхман в Ерусалим: репортажи за баналността на злото“ (изд. Сиела) –репортажите са публикувани в „Ню Йоркър“  през 1963 г. – се посреща от мнозина с неразбиране, остри критики и обвинения към Аренд, самата тя от еврейски произход, че защитава нациския престъпник Айхман.  Айхман е един технократ, изпълнителен, но ограничен, без въображение, който методично се заема със задачата да  осъществи „окончателното решение“ на еврейския въпрос, което нациският лидер е замислил – изтреблението на милони евреи. Айхман изглежда не си дава сметка, че стриктно изпълнявайки поставената му от фюрера задача, е извършил огромно зло.Той просто е бил изпълнителен чиновник. Като при действието на една машина, важното при него е бил коефициентът на полезно действие, ефективността при изпълнението на поставената му задача. Това, че злото е „банално“ и неосъзнато,  не го прави по-малко зло, а напротив. На 31 май се навършиха 51 години от екзекуцията на нациския военнопрестъпник, който се е укривал почти 17 години след войната.

   *    *    *
Светът ще загине от „баналното зло“. Злото, което не знае, че има обективно добро и зло.
Думата „добро“ може да означава две неща, което става ясно, ако помислим за обратното на „добро“. Както разсъждава Ницше в „Към генеологията на морала“, обратното на добро може да е или „лошо“, или „зло“. Но „лошо“ не е морална категория. Една работа може да бъде лошо свършена. Или добре свършена. Независимо дали е работата на Айхман или на Леонардо Да Винчи.
За технологичния манталитет  на днешния човек има само добро и лошо – като резултат. Доброто има по-висок, а лошото по-нисък коефициент на полезно за целта действие.  Човекът  става машина.  Машината може да е лоша, но не може да е зла. Машината просто изпълнява задачи. Това е баналното зло. Механичното зло.
Моралният релативизъм на постмодерния човек е смъртоносен за човечеството. Моралният релативист казва: Злото е относително. Което е зло за теб, може да е добро за мен. Всъщност има два вида морални релативисти. За Осама Бин Ладен и неговите привърженици да се убиват невинни хора в името на „добрата“ идея, е добро. Свещената цел оправдава всички средства. Има и по-тривиален вариант на същото: Моето добро е моят личен интерес. Няма друго.
Постмодерният либерал би казал: не можем да съдим никого за това, че е различен, че принадлежи към различна култура. Не можем да съдим  дори човекоядеца, че яде хора. Това е нормално в неговата култура.
Фундаменталистът, което би трябвало да е обратното на либерал, крайно нетолерантният човек, на практика разсъждава по подобен начин: което е зло за чуждата култура или религия, е добро за моята – правилната.
  Изглежда и в българската култура се приема за нормално това, че „интереса клати феса“. А „законът е една врата в полето – можеш да минеш през нея или да я заобиколиш“. Голяма работа, че някой е бил доносник на ДС – такова е било времето! Голяма работа, че вчера съм обслужвал друга власт, щом днес ми е по-изгодно да обслужвам днешната...  Добро е това, което е добро днес и сега за мен. Липсата на идея за обективно добро и зло води до деградация на обществото, до духовна смърт.
Да, наистина, в природата няма добро и зло. Ураганът и земетресението не са зли. Нито лъвът, който изяжда агнето, е зъл. Да, наистина, ние най-често ставаме инструменти на злото, когато съдим различните, когато обявяваме различните от нас за въплъщение на злото. И решаваме, че трябва да ги накажем. В историята обективирането на злото в лицето на „другия“, различния, е водило до инквизиция, линч, геноцид, холокост.
Но все пак усещането, разбирането за добро и зло е това, което ни прави хора. Ако добро и зло са изцяло релативни категории, значи на практика няма добро и зло.
В природата, както и в джунлата, има естествен подбор и единственото „право“ е правото на по-силния. Само между хората, в човешкото общество, има добро и зло. Или между хората и Бог.
Доброто е красивото в човешките отношения. В този смисъл етика и естетика са едно. А Бог е този върховен Съдия или художествен Критик вътре в нас, който ни показва, подсказва, казва, че нещо е добро или красиво. Злото, или грозното, тогава може да се определи  като отдалечаване от Бог. Или от същността на човека.
Ако изгубим усещането за добро и зло, ако решим, че има само добро и лошо (в смисъл на по-голяма или по-малка ефектвност при изпълнението на практическите  ни задачи – като печелене на пари, власт, победа в идеологическа война или в личната ни война с някого), тогава сме духовно мъртви. Етическото чувство, чувството за добро и зло, е това, което прави човека човек.
В природата няма добро и зло. Има само по-ефективни и по-неефективни, по-устойчиви и по-неустойчиви зверове и стихии. Затова казвам, че човечеството ще загине от баналното зло: от злото, което се смята за добро (в другия смисъл на думата), защото е ефективно в изпълняването на своята цел. Ако мнозинството хора разсъждават така, човечеството ще се върне в джунглата, където няма добро и зло, всеки е срещу всички и единственото право е правото на по-силния да изяде по-слабия.
Социалният дарвинизъм всъщност води до край на обществото. Войната между цивилизациите (културите, религиите) в днешния глобален свят, при днешното ниво на ефективност на оръжията за масово поразяване би довела до край на човешката цивилизация изобщо и връщане на хората в джунглата. Или край дори и на джунглата – край на света.
Има обективно добро и зло. Независимо от това кое е добро лично за мен или лично за теб. Можем да осъзнаем това само ако имаме способност за емпатия, способност да се отъждествяваме с другия, различния. (Айхман не е бил достатъчно интелигентен, за да разбере това.) Тази способност означава да се отнасяме с другите така, както очакваме те да се отнасят с нас. Ако изгубим тази способност – преставаме да бъдем хора. Ставаме машини.

В този смисъл и постмодерният морален релативизъм, който отрича съществуването на обективно добро и зло, е заплаха за съществуването на света не по-малко от фундаментализма. Да смятаме, че нямаме право да съдим идеологическите престъпници – за действията им, не за идеите им, – е толкова опасно, колкото и да ги подкрепяме.

2 коментара:

  1. Ами не случайно десетте божи заповеди са отрицателни. Не прави това , не прави онова, дори не си го помисляй. Но какво да правим, кой да ни каже? Очевидно имаме абсолютната свобода да го измислим.И когато няма цел, как може да се отсъди кое е правилно и грешно.Човекът е част от природата, от биосферата, а тя е част от безкрая на космоса. Къде му е мястото и предназначението във всичко това?Има ли мисия? И ако няма защо да му пука за животните, за другите , за себе си. Защо да не взриви цялата планета?Добро или зло ще е това.Но може да реши да разнася живота във вселената за да се появят и други като него. Добро или зло е това? За кого?Живота е нещо заразно, инвазия, която може да започне от една плюнка, но едва ли има смисъл извън самият себе си.Чистият разум няма причина да съществува или да не съществува. Не може да я открие. Хората ги движи това , което движи и животните облечено в най-различни форми.Ако утре извънземните или сляпата случайност запратя някой голям камък и унищожат живота , на кого наистина ще му пука, че това се е случило и това добро ли е или зло? Ако всичко , което би ни позволило да оцелеем по-дълго на тази планета е добро, то и евгениката е добро. Трябва да унищожим повредените гени, да станем по-уравновесени и интелигентни, по-здрави и дълголетни, по емпатични дори и да намалим популацията си за да не тежим толкова на биосферата. Добро или зло е това. зависи дали ще се случи доброволно, като свободен избор, или с насилие. Насилието е най-голямото зло и моралният фундаметализъм, идеята за универсалната истина спусната свише. Хората са такива защото просто са стадни твари и това няма да се промени никога. Винаги ще има опити за налагане включително и със насилие под една или друга форма на определени идеи, идеологии и морал.Носим го в гените си. Опита натрупан на генетично ниво е йерархичен, стаден и нетолерантността е в нас.Отлъчването от стадото е грях и на маймунско ниво, но то е и наказание практикувано от племената , родата и религиите. Да изпълниш повелята на стадото и неговия вожд е добро. Това е записано в гените ни. Да мразиш различните и врагът, конкурента е добро. И това е записано в гените ни . Дори шимпанзетата воюват за територии и убиват.Очевидно идеята за универсалното добро е културна идея,резултат от натрупване на горчив опит, а не природна.Ние просто не сме приспособени да живеем в големи общности и се учим на това по най-трудният и жесток начин. Не е сигурно дали ще успеем някога. Това е истинският проблем, който имаме.

    ОтговорИзтриване
  2. Може би затова човечеството е измислило боговете. Зелените еуглени нямат религия.
    За лъвоете не знам. Китовте и делфините съм сигурен, че имат. Сещам се за една мисъл на Камю:
    "Предпочитам да живея така като че има бог и да разбера, че няма, когато умра, отколкото да живея като че няма бог и да разбера, че го има- след смъртта си."

    ОтговорИзтриване