сряда, 26 юни 2013 г.

ОТКРИТО ПИСМО НА ЕДВИН СУГАРЕВ, КОЙТО ЗАПОЧВА ГЛАДНА СТАЧКА



Открито писмо до министър-председателя на България г-н Пламен Орешарски

Копия:
До Президента на България Росен Плевнелиев
До посланиците на страните от ЕС
До медиите

 Г-н премиер,
 Вече дванадесети ден хиляди българи искат Вашата оставка, а Вие се правите, че не чувате гласовете им под прозорците на кабинета си, че не разбирате техните искания и не долавяте тяхната категоричност. Говорите за това как подаването на оставка е безотговорно действие – и за това какви ужасни неща ще се случат, ако Вашето правителство падне. Само че ужасните неща вече се случиха – защото няма нищо по-ужасно от това една държава да бъде управлявана по непрозрачен начин – и да обслужва неясни олигархически интереси, ръководейки се от сключени потайно политически сделки; да култивира подмяна и лъжа – и да поражда единствено омерзение у своите обитатели.
 Такава държава е България днес – и не друг, а Вие и подкрепящите Ви партии сте нейните строители. “Грешката” с назначението на Делян Пеевски разголи арогантността – Вашата и на Вашите попечители, допълнена от Вашия персонален  анонс за рестартиране на антибългарския проект “Белене”; от поредната реабилитация на Държавна сигурност, изразена от Вашия външен министър Кристиан Вигенин; от назначението на Волен Сидеров за председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; от лансирането на бивш служител на СИК за заместник министър на МВР.
 И днес, след всичко това, умолявате да Ви бъде даден поне шест месеца срок, за да свършите всички необходими дейности, включени във Вашия “план Орешарски”. Обещавате с щедра ръка някакви мизерни социални бонуси – сякаш ще извадите средствата за тях от собствения си джоб, а не от държавата хазна, която се пълни с парите на българските данъкоплатци – същите, които днес Ви искат оставката.
 Не е вярно, че не разбирате за какво става дума, г-н премиер. Много добре разбирате, но шикалкавите и бавите топката, снишен зад своите хипотетични обещания – та дано ви отмине бурята и додрапате някак до август, когато – вярвате Вие – гражданският гняв ще стихне и протестите ще потънат в отпускарското безвремие. Само че това, което демонстрирате пред цяла България, не е достойно поведение – това е бягство – бягство от човешкото достойнство, бягство от човешката солидарност, бягство от свободата, бягство от самия себе си.
 Това е малодушно изпълнение на марионетен танц – защото едва ли някой вярва, че Вашата персона има нещо общо с избора на който и да било за каквото и да било. Изборът на Делян Пеевски Ви демаскира – показа Ви като сламен човек, който е поставен чисто формално на държавното кормило, докато други определят Вашите назначения, делят властови Вашите ресурси и разпределят “порциона” на държавата.
Преди Вас имаше друг един такъв сламен човек – проф. Любен Беров, при чието правителство Мултигруп управляваше България, мафията натрупа мускули, нароиха се кухи банки и кредитни милионери, подготви се почвата за поредното ограбване на страната ни и поредната национална катастрофа, която настъпи в края на 1996 г.
 Можете ли да се огледате в това минало? Същият сте. Същият – като проф. Беров. Съгласието с подобна функция унижава – и можете да бъдете сигурен, че няма да Ви запомнят с добро, г-н премиер.
 Хората, които крещят “Оставка!” под Вашите прозорци, не искат енергийните Ви помощи или мизерните грошове, с които се каните да индексирате пенсиите. Бъркате ги с други едни протестиращи – тези от февруари, които обслужваната от Вас БСП яхна, за да се докопа до властта.
 Те искат просто да се махнете – и Вие, и Вашето правителство, и новата тройна коалиция, която го подкрепя. Те изпитват отвращение към всичко онова, което им предлагате като днешна политическа реалност – и отказват да Ви търпят повече, отказват да живеят в лъжа.
 И именно поради това техния протест е знаменателен – той съдържа в себе си повече, неизмеримо повече от това да бъдат пометени поредните отрепки  от политическата сцена на България. Този протест казва едно: така повече не може. Отказваме да търпим подмяната, отказваме да живеем по безпринципностите на фасадната демокрация, отказваме да бъдем само поданици и да следваме единствено стратегиите си за лично оцеляване.
    Тези хора вече знаят, че има нещо по-висшо от чорбата, която се каните да им предложите – че има свобода, има дух, има достойнство и морал. Тези хора не искат само Вашата оставка – искат с Вас да си тръгнат и разните Ви тайни и явни попечители, искат да си отиде Вашия мърляв и мизерен свят, подменил и обрекъл общото българско бъдеще. Те искат качество на живот, който вашите властови стратегии на подмяната не могат да им предложат; искат да не се срамуват, че са българи, искат пътят към човешкото достойнство и просперитет да не минава вече през Терминал 2.
 Те искат – и имат право да искат всичко това. В тези часове чрез тях се ражда гражданска България – и Вие нямате нито правото, нито силата да възпрете това рождание. Имате един единствен начин да излезете относително достойно от ситуацията, в която сте попаднали – като внесете своята оставка. Вървете си в мир, г-н премиер, вървете си, докато още има мир в България – защото от един момент нататък може да бъде късно.
 За съжаление Ви познавам достатъчно добре и знам, че няма да го направите. Наемниците не правят така. Ще се опитвате да оцелеете – с всички сили и с всички средства – както се опитват да оцелеят партийните Ви попечители, както се опитва да оцелее Вашият свят на подмяната и на лъжата.
 Срещу подобни усилия, градени върху волята да смажат и обезсърчат достойнството на една прогледнала вече България, са позволени всякакви средства, г-н премиер. И гражданското неподчинение, с което несъмнено ще Ви се наложи да се сблъскате, и индивидуалните акции като тази, която обявявам от днес, чрез това открито писмо.Започвам гладна стачка и няма да я прекратя, докато Вие и Вашето правителство не напуснете политическата сцена.
 Мога да предвидя Вашите реакции, мога да предвидя и реакциите на силите, които стоят зад Вас, мога да предвидя равнодушието, охулването, хоровото скандиране против този граждански акт, позоваването на брадатите лъжи за целия апокалипсис, който щял да настъпи в страната, ако Вие паднете от власт. Но знайте и Вие – участвате в една недостойна, подла игра – срещу българските национални интереси и бъдещето на страната ни. Подобна подлост се заплаща, г-н премиер – заплаща се рано или късно. И дори да успеете, ще знаете до гроб, че тази подлост е платена с цената на поне един живот – моят.
 Трудно се живее с такава памет. И още по-трудно се забравя, че – както казваше дон Кихот – свободата е най-висшето човешко благо, че тя трябва да бъде отстоявана ежедневно и ежечасно, с цената на всичко, понякога и с цената на човешкия живот.
 26.06.2013                                                                                                                                 Без уважение:

Едвин Сугарев 

Няма коментари:

Публикуване на коментар