сряда, 12 юни 2013 г.

СЕКС И ЛИТЕРАТУРА


Има две качества, които задължително трябва да притежават добрите любовници и добрите писатели. Физическите дадености, както и умението да конструираме изречения, са важни. Те са залог за добри инцидентни връзки и произведения. Но трайната любов и трайната литература изискват и нещо друго. Те изискват способност да се дистанцираме от себе си и способност да се отъждествяваме с обекта на нашата връзка или текст.

Защо това е важно в сексуалните отношения, е като че ли по-ясно. Ако постоянно мислим за себе си и не можем да се идентифицираме с другия, няма как  да стане. Поне няма как  да стане нещо трайно и сериозно.

Но абстрахирането  от себе си и емпатията са много важни качества и  в литературата.  Говорим за трайната  и сериозна литература. Всеки писател ползва личния си емоционален и житейски опит в текстовете си. Той  първо трябва да има такъв опит. Но след това трябва да може да се дистанцира от него. Можеш да напишеш страхотен разказ за едно напиване. Но не докато си пиян и трудно мислиш, а по-късно, в трезво състояние. Както казва Уърдсуърт, поезията е емоция припомнена в спокойствие. Когато пишем, трябва да можем да се дистанцираме от себе си, да се погледнем обективно, отвън. И да пишем с трезв и безпощаден ум.

От друга страна, никой писател не може да създаде наистина вълнуващ  герой или обект, ако не може да се идентифицира с него, дори това да е най-отрицателния герой или обект. Иначе героят или обектът ще бъде скучен и за автора и за читателя.

Има умни писачи, както и умели любовници, които са добри в много кратките връзки и в много кратките форми –  сентенция или виц на стената във Фейсбук, една нощ на „махане на главата“. Но ако не могат да се дистанцират от себе си и да изпитват емпатия към героите или партньорите си, те самите, както и читателите им, се отегчават от по-дълги и смислени текстове.

Способността да се абстрахираме от себе си, както и способността  да се отъждествяваме с другите е признак на висока интелигентност. Само по-висшите животински видове познават себе си в огледалото ( т.е. могат да се видят от дистанция, обективно) и същевременно изпитват съчувствие (т.е. могат да се отъждествят с друг).

В нашето високотехнологично време, не ставаме ли все повече машини, които без емоции изпълняват практически задачи?   Ако разчитаме само на технически умения, но не можем истински да се отъждествим с героите си, в най-добрия случай  можем да създадем текст, който е развлекателен и се продава бързо, но скоро се забравя. Защото и читателите, като нас, няма да се отъждествяват с героите. Дори да се наслаждават на секс-машината на изреченията.

 Другата крайност, характерна за електронната епоха,  е да се отъждествяваме само със себе си и да се наслаждаваме само на себе си в солипсизъм пред екрана. Но без трезвата дистанция на професионалиста, това което пишем за себе си ще бъде само плод на опиянение от себе си.  И няма да е достатъчно качествено като текст, за да се хареса на някой друг.


„Поезията се прави в леглото като любовта“,  казва Андре Бретон. Значи се прави от двама. Писател и читател. Друг поет, който вижда директен паралел между любов и писане е Гуидо Кавалканти. Той е в изгнание и не може да види любимата си жена, затова праща при нея своята „Балатета“ (малка балада), в която се е въплътил.

5 коментара:

  1. Въображението? За къде е един писател без него?
    “Logic will get you from A to Z; imagination will get you everywhere.”
    ― Albert Einstein

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесен цитат! Без въображение няма литература. Авторът трябва да има въображение, за да се абстрахира от себе си и да се отъждестви с героите си. Или дори ако сам си е герой – да може да се погледне отвън. Дори и сънищата си.Елиът казва, че творчеството не е просто изява на индивидуалността, а постоянна саможертва на индивидуалността. Но за да пожертва нещо, той трябва първо да го има.

    ОтговорИзтриване
  3. Имаше някои много интересни коментари към този текст на стената ми във Фейсбук. Искам да публикувам тук един от тях:

    Светла Иванова: "писачът (на кратки текстове) гори, не може да търпи да носи у себе си болезнения отпечатък на реалността, бърза да го отхвърли, да го сподели; писателят (на дълги текстове) трупа - опити и любови, планира, развива, променя, съпреживява; но трудът и на двамата на полето на словото заслужава уважение"

    Vladimir Levchev: Всеки труд заслужава уважение. Освен това завършеността не е непременно въпрос на дължина. Едно кратко лирично стихотворени или кратък разказ, или есе, може да е напълно завършено и вълнуващо произведение. Просто казвам, че остоумието, както и добрата граматика, макар и да са много важни, не са достаъчни.

    Така че критиката ми не е към авторите на кратки спонтанни текстове, а към авторите, които с изящни думи и остроумия казват едно нищо.

    ОтговорИзтриване
  4. Добрите автори имат интуиция и процесите, за които говоря най-често протичат спонтанно. Един автор, който пише за себе си без съзнателна дистанция също може да пише добре. В края на крайщата всички пишем по един или друг начин за себе си или от личен жизнен опит.

    ОтговорИзтриване
  5. Едва ли има еднозначен отговор на въпроса " Защо пишеш?". Ако зададаеш този въпрос на Гугъл ще ти отговорят много писатели - известни и не толкова - и някои от причините ще бъдат подобни една на друга, а други ще бъдат различни. Джордж Оруел е написал едно много хубаво есе на тази тема - "Why I write" 1947 - извежда четири основни причини:Sheer egoism.Aesthetic enthusiasm.Historical impulse.Political purpose.
    Той обяснява подробно всеки от тези мотиви.
    Ако питаш Ствън Кинг - може би ще получиш по-различен отговор.

    За мен е много интересен и въпросът "Защо четеш?". А от там - писател ли е този, който няма читатели?

    ОтговорИзтриване