четвъртък, 27 юни 2013 г.

ЗА ХУЛИГАНИТЕ И ПРЕВРАТАДЖИИТЕ


Председателят на парламентарната комисия по етика, Волен Сидеров, каза, че той щял да „наложи ред“ в страната и в столицата, което полицията не можела да направи.  Освен това лидерът на Атака каза, че ще хвърля „яйца, камъни и домати по офисите на БНТ, бТВ, Нова и  Канал 3“. Националната телевизия според него била поръчкова на „Бойко, Пашата и други гангстери“. (Председателят на Народното събрание Михаил Миков в специално обръщение предишната вечер също смъмри медиите, че не отразявали правилно протестите.)

Както знаем, в протестите в София, Пловдив, Бургас, Варна, Благоевград участват десетки хиляди граждани, с различни партийни предпочитания, образовани хора, млади семейства с деца, значителна част от българската интелигенция. Протестите в София, в които и аз съм участвал със сина ми, според  Волен Сидеров били „ организирани от пияни млади наркомани“ и полицията наблюдавала безучастно „вилнеещи в центъра на столицата хулигани“. (Вчера „ вилнеещите хулигани“  раздаваха цветя на полицаите, които  много добре охраняват мирния протест.)

Психопатичното поведение на  Волен  както винаги е един театър, но смятам, че в това си действие театърът му е  особено опасен за нормалността в България.

 В предишното действие на пиесата лидерът на Атака водеше война със сегашните си коалиционни партньори от ДПС  и  подкрепяше безрезервно ГЕРБ. А сега той говори (или по-точно крещи) против медиите, които били в помощ на „превратаджиите от ГЕРБ“. Опасявам се обаче, че именно той  със своята войнствена групичка обикаляща София и с мълчаливата подкрепа на другите две партии, които стоят зад  кабинета Орешарски, се държи като превратаджия.

Орешарски заяви, че въпреки масовите протести няма да подаде оставка, докато има парламентарна подкрепа. Но това означава на практика, докато има подкрепата на Сидеров. Без нея правителството няма мнозинство.
Самият Станишев подкани Волен да се върне в парламента, защото иначе правителството ще падне. И Волен, разбира се, веднага се върна.  Той би загубил най-много от падане на това правителство и скорошни избори. Защото повечето от гласувалите за него няма да преглътнат лесно коалирането на Атака с ДПС. На тези избори симпатизантите  на „крайно десния“ лидер се излъгаха, но едва ли ще се излъжат  така лесно още веднъж.

Слагам „крайно десен“ в кавички, защото в това действие на политическия театър на практика лидерът на Атака се представя като много по-ляв от БСП –  като крайно ляв. Той пледира за национализация, нарича западните страни в Европейския съюз нео-колониалисти, които ни експлоатират, и  предлага да се обърнем за подкрепа към Москва и Пекин. Сидеров е най-безрезервният поддръжник на руските енергийни интереси у нас.

Но ако Волен сега е ключовата фигура в групата, подкрепяща правителството на Орешарски, няма ли и той да постави свои изисквания към насоката на работа на т. нар. „експертен“ кабинет? (Видяхме вече колко е експертен кабинетът с Пеевски и други назначения, но няма ли Волен да постави също свои изисквания?)


Когато в стил блиц-криг  Делян Пеевски беше предложен и избран за шеф на ДАНС, политологът Иван Кръстев каза, че това назначение има смисъл само ако управляващите са решили да извадят България от Европейския съюз. Опасявам се да не би един от партийните лидери, подкрепящи правителството на Орешарски, да има точно такава задача.

сряда, 26 юни 2013 г.

ОТКРИТО ПИСМО НА ЕДВИН СУГАРЕВ, КОЙТО ЗАПОЧВА ГЛАДНА СТАЧКА



Открито писмо до министър-председателя на България г-н Пламен Орешарски

Копия:
До Президента на България Росен Плевнелиев
До посланиците на страните от ЕС
До медиите

 Г-н премиер,
 Вече дванадесети ден хиляди българи искат Вашата оставка, а Вие се правите, че не чувате гласовете им под прозорците на кабинета си, че не разбирате техните искания и не долавяте тяхната категоричност. Говорите за това как подаването на оставка е безотговорно действие – и за това какви ужасни неща ще се случат, ако Вашето правителство падне. Само че ужасните неща вече се случиха – защото няма нищо по-ужасно от това една държава да бъде управлявана по непрозрачен начин – и да обслужва неясни олигархически интереси, ръководейки се от сключени потайно политически сделки; да култивира подмяна и лъжа – и да поражда единствено омерзение у своите обитатели.
 Такава държава е България днес – и не друг, а Вие и подкрепящите Ви партии сте нейните строители. “Грешката” с назначението на Делян Пеевски разголи арогантността – Вашата и на Вашите попечители, допълнена от Вашия персонален  анонс за рестартиране на антибългарския проект “Белене”; от поредната реабилитация на Държавна сигурност, изразена от Вашия външен министър Кристиан Вигенин; от назначението на Волен Сидеров за председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; от лансирането на бивш служител на СИК за заместник министър на МВР.
 И днес, след всичко това, умолявате да Ви бъде даден поне шест месеца срок, за да свършите всички необходими дейности, включени във Вашия “план Орешарски”. Обещавате с щедра ръка някакви мизерни социални бонуси – сякаш ще извадите средствата за тях от собствения си джоб, а не от държавата хазна, която се пълни с парите на българските данъкоплатци – същите, които днес Ви искат оставката.
 Не е вярно, че не разбирате за какво става дума, г-н премиер. Много добре разбирате, но шикалкавите и бавите топката, снишен зад своите хипотетични обещания – та дано ви отмине бурята и додрапате някак до август, когато – вярвате Вие – гражданският гняв ще стихне и протестите ще потънат в отпускарското безвремие. Само че това, което демонстрирате пред цяла България, не е достойно поведение – това е бягство – бягство от човешкото достойнство, бягство от човешката солидарност, бягство от свободата, бягство от самия себе си.
 Това е малодушно изпълнение на марионетен танц – защото едва ли някой вярва, че Вашата персона има нещо общо с избора на който и да било за каквото и да било. Изборът на Делян Пеевски Ви демаскира – показа Ви като сламен човек, който е поставен чисто формално на държавното кормило, докато други определят Вашите назначения, делят властови Вашите ресурси и разпределят “порциона” на държавата.
Преди Вас имаше друг един такъв сламен човек – проф. Любен Беров, при чието правителство Мултигруп управляваше България, мафията натрупа мускули, нароиха се кухи банки и кредитни милионери, подготви се почвата за поредното ограбване на страната ни и поредната национална катастрофа, която настъпи в края на 1996 г.
 Можете ли да се огледате в това минало? Същият сте. Същият – като проф. Беров. Съгласието с подобна функция унижава – и можете да бъдете сигурен, че няма да Ви запомнят с добро, г-н премиер.
 Хората, които крещят “Оставка!” под Вашите прозорци, не искат енергийните Ви помощи или мизерните грошове, с които се каните да индексирате пенсиите. Бъркате ги с други едни протестиращи – тези от февруари, които обслужваната от Вас БСП яхна, за да се докопа до властта.
 Те искат просто да се махнете – и Вие, и Вашето правителство, и новата тройна коалиция, която го подкрепя. Те изпитват отвращение към всичко онова, което им предлагате като днешна политическа реалност – и отказват да Ви търпят повече, отказват да живеят в лъжа.
 И именно поради това техния протест е знаменателен – той съдържа в себе си повече, неизмеримо повече от това да бъдат пометени поредните отрепки  от политическата сцена на България. Този протест казва едно: така повече не може. Отказваме да търпим подмяната, отказваме да живеем по безпринципностите на фасадната демокрация, отказваме да бъдем само поданици и да следваме единствено стратегиите си за лично оцеляване.
    Тези хора вече знаят, че има нещо по-висшо от чорбата, която се каните да им предложите – че има свобода, има дух, има достойнство и морал. Тези хора не искат само Вашата оставка – искат с Вас да си тръгнат и разните Ви тайни и явни попечители, искат да си отиде Вашия мърляв и мизерен свят, подменил и обрекъл общото българско бъдеще. Те искат качество на живот, който вашите властови стратегии на подмяната не могат да им предложат; искат да не се срамуват, че са българи, искат пътят към човешкото достойнство и просперитет да не минава вече през Терминал 2.
 Те искат – и имат право да искат всичко това. В тези часове чрез тях се ражда гражданска България – и Вие нямате нито правото, нито силата да възпрете това рождание. Имате един единствен начин да излезете относително достойно от ситуацията, в която сте попаднали – като внесете своята оставка. Вървете си в мир, г-н премиер, вървете си, докато още има мир в България – защото от един момент нататък може да бъде късно.
 За съжаление Ви познавам достатъчно добре и знам, че няма да го направите. Наемниците не правят така. Ще се опитвате да оцелеете – с всички сили и с всички средства – както се опитват да оцелеят партийните Ви попечители, както се опитва да оцелее Вашият свят на подмяната и на лъжата.
 Срещу подобни усилия, градени върху волята да смажат и обезсърчат достойнството на една прогледнала вече България, са позволени всякакви средства, г-н премиер. И гражданското неподчинение, с което несъмнено ще Ви се наложи да се сблъскате, и индивидуалните акции като тази, която обявявам от днес, чрез това открито писмо.Започвам гладна стачка и няма да я прекратя, докато Вие и Вашето правителство не напуснете политическата сцена.
 Мога да предвидя Вашите реакции, мога да предвидя и реакциите на силите, които стоят зад Вас, мога да предвидя равнодушието, охулването, хоровото скандиране против този граждански акт, позоваването на брадатите лъжи за целия апокалипсис, който щял да настъпи в страната, ако Вие паднете от власт. Но знайте и Вие – участвате в една недостойна, подла игра – срещу българските национални интереси и бъдещето на страната ни. Подобна подлост се заплаща, г-н премиер – заплаща се рано или късно. И дори да успеете, ще знаете до гроб, че тази подлост е платена с цената на поне един живот – моят.
 Трудно се живее с такава памет. И още по-трудно се забравя, че – както казваше дон Кихот – свободата е най-висшето човешко благо, че тя трябва да бъде отстоявана ежедневно и ежечасно, с цената на всичко, понякога и с цената на човешкия живот.
 26.06.2013                                                                                                                                 Без уважение:

Едвин Сугарев 

вторник, 25 юни 2013 г.

КЕРВАНЪТ СИ ЛАЕ, КУЧЕТО СИ ВЪРВИ

 Керванът си лае, кучето си върви. Трудно е да накараш хора, които нямат морал да се засрамят. Но ще бъде срамно за нас да се предаваме. Оставка!

неделя, 23 юни 2013 г.

ОБЩАТА ЦЕЛ Е ЕДНА


Февруарските протести започнаха от сметките за ток и справедлив гняв към олигарсите. След това, за съжаление,  протестите бяха отвлечени към крайни и често ирационални искания – за  забрана на партиите, за мажоритарни избори, за смяна на парламентарната демократична система с някакви кръгли маси. Дори се заговори за национализация и нов Народен съд.

 Сегашните протести, въпреки вчерашните груби провокации и опитите за представянето им като организирани от някакви тъмни сили, са светли, мирни и красиви. Впечатляваща е и добрата работа на полицията за изолиране на провокаторите.

Но протестиращите не трябва да се уморяват от гьонсуратлъка на правителството и лидерите на  трите подкрепящи го партии. Целта е ясна: Оставка на правителството. И предсрочни парламентарни избори. Защото в този парламент няма шанс за стабилно правителство, за правителство с  ясна подкрепа и ясна програма.

Фурнаджийските лопати продължават да се въртят. Не им ли се завива свят? Назначения, после извинения и уволнения. И катарзиси. Агресивно крещене в микрофона,  после задкулисно стисване на ръце. Провокации срещу мирните протести, после смешни публични пледоарии против омразата.

Старите комунисти помнеха добре казаното от Ленин за властта – че е по-лесно да се вземе, отколкото да се задържи.Задържаха я доста време. Задържането на властта и преди и сега се прави на всяка цена и с всички достъпни средства – с лъжи, задкулисни игри, провокации, дезинформация, активни мероприятия, отвличане на вниманието.  В миналото се ползваше преди всичко грубо насилие. Днес насилие над мирно протестиращите, в стил Ердоган или Путин, няма да се приеме от Европейския съюз като цяло или от ПЕС. Но взелите с много мъки и задкулисни сделки властта се опитват да я задържат със зъби и нокти.

Протестиращите също виждат ясно, че е по-лесно да се започне един протест, отколкото да се удържи и продължи до постигне на целта. Не трябва да се уморяваме. Не трябва да се отчайваме или разсейваме с абстрактно политическо философстване точно сега. Общата цел е една: Оставка на кабинета Орешарски и нови избори.


Когато целта се постигне, всеки ще гласува по съвест и ще си защитава идеите. Има алтернативи. А след това, което стана през май, не се съмнявам, че много повече хора ще отидат до урните. И няма да гласуват за тези, които говорят едно, а правят друго.

петък, 21 юни 2013 г.

ГЬОНСУРАТЛЪК

Правителството на Орешарски, човека на Станишев и червената мафия, се държи като някой джебчия, хванат на местопрестъплението, който се прави, че нищо не е станало. "Значи Пеевски не бил подходящият човек? Ау-у-у, какво щяхме да направим! Пардон, грешка! Вече няма  да назначаваме лоши хора, обещаваме! Ама какво пък толкова сме направили..." Сидеров и Местан продължават да разиграват с драматичен фалцет този противен провинциален театър: "Не, бе, ние не сме в коалиция, какви ги говорите! Ние сме честни хора с принципи!" - сякаш задниците им не са  лъснали с пълен блясък. Имаме си хубава турска дума за всеки от тези безочливи продажници: гъонсурат.

Всички гореспоменати са марионетки. Каква е тактиката на тези, които дърпат конците им? Траем си и чакаме хората да се разотидат в месеците за лятна ваканция. И протестите да замрат от само себе си. Снишаваме се. Както едно време другарят Живков се сниши да изчака  да премине вятърът на перестройката. Само че североизточният вятър в крайна сметка го отвя.  Сега са се снишили, белким Европа не забележи лъсналите задници.

Не трябва да им даваме нито ден, нито час покой! Протестите трябва да продължават до падане на правителството. Без да се поддаваме на провокации като тази на атакистите пред операта. Особено важно е да се протестира днес и утре, по време на заседанието на ПЕС в НДК в София! С надежда европейските социалисти да свият сармите на другаря Станишев, който показа чутовен гъонсуратлък дори и пред възмутените от него в собствената му партия.


неделя, 16 юни 2013 г.

НАЗАД КЪМ ОРИЕНТА


http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/16/2082917_upravliavashtite_ni_pokazaha_sreden_prust/

         Написах този текст само преди един ден. Масовите протести в цялата страна предизвикаха бърза реакция от страна на Пеевски и Орешарски – и двамата марионетки в други ръце – с цел спасяване на правителството.  Но не е достатъчно да се оттегли Пеевски от ДАНС. Това марионетно правителство трябва да си отиде. В България все пак има гражданско общество.
         . . . . . . . . . . . . .
Има български лаф, че власите се давели на края на Дунава. Но в деня, в който се откри Дунав мост 2 (след строителство, по-дълго и мъчително от нашия „преход към демокрация“), не започваме ли да се давим ние, българите, на края на Дунава?
Точно си мислехме, че сме доплували до Европа.  Но изведнъж мощното тяло на Делян Пеевски беше хвърлено към нас, за да ни дърпа за краката и да не ни позволи да стигнем до другия бряг.
Мечтата на нашите възрожденци беше България не само да се освободи, но и да се присъедини към Европа. Тази мечта най-сетне беше на път да се сбъдне с влизането ни в Европейския съюз. Почти бяхме доплували до целта.
Но вчера депутатите от БСП (с изключение на трима) и депутатите от ДПС, без много да се замислят,  показаха среден пръст на цяла България.
Както каза политологът  Иван Кръстев: „Изборът на Пеевски има смисъл само ако правителството е решило България да напусне ЕС.”  
Тъжно е, но изглежда марионетките на нашата олигархия в парламента искат точно това.
Не си ли дават сметка хората, които гласуваха за Пеевски, че такава политическа безпардонност е националнио предателство?  Чрез майка си и банкера Цветан Василев, който държи парите на държавата и е реален собственик на редица важни медии и медийна разпространителска мрежа, Пеевски, който сам е бил разследван от ДАНС, е топлата връзка между мафия, купени медии и Държавната агенция за национална сигурност. Трите власти у нас – олигархия, купени медии, полиция – биха се обединили в негово лице. Или зад негович широк гръб на марионетка. Цялата власт – на олигарсите!
Изведнъж дойде краят на всичко, за което се борихме  по време на прехода от тоталитарна власт към демокрация – свободни медии, полиция, която брани законността, а не е репресивен апарат  на управляващите, честен частен бизнес, независим от държавата. По руски модел сега вървим към пълна симбиоза между олигархия, репресивно-полицейска и политическа власт.
България има двама „големи братя“ от изток, които са определяли съдбата ни и посоката ни на развитиес векове . Това са Османската империя и Руската ( Съветска) империя.  Макар че в културно отношение ние всъщност имаме повече общо с турците, с които сме живели заедно пет века, другият  източен „голям брат“, който ни е освободил от първия, в момента има много повече влияние над България. 
И, уви, това не е така заради общата ни православна религия и славянска писменост, а заради влиянието на КГБ, чийто филиал беше българското ДС по комунистическо време. И заради руските енергийни интереси в България или чрез България. 
Печално известно ни е вече, че агентите на ДС са навсякъде у нас, на властови позиции в икономиката и политическата власт. Печално известно е също така, че България е тотално енергийно зависима от Русия, от руския газ и руската атомна енергетика. Нашите родни  мутри и олигарси, любители на ориенталската чалга и разпасаната балканска шуро-баджанащина, са също така тясно свързани както с ДС, така и с руските енергийни интереси. Българският Ориент е малко по-особен. Той има османско-комунистически характер. Смеица от северен и южен ориент. Ръката, която най-властно ни дърпа назад от европейския бряг, се протяга от североизток.
 „Атака“ премина от расистка антитурска и антисемитска реторика към задкулисна братска прегръдка с ДПС в подкрепа на проекта Орешарски ( наричан още Олигарски). Но „Атака“ има неприкрито проруска политика. Европейските страни биват  наричани „неоколониалисти“, „Атака“ предлага да заменим европейската помощ със заеми от Китай...  Всичко друго, само не и Европа! Обратно на изток.
Не съм любител на конспиративните теории, но все повече се опасявам, че в проекта Орешарски има силни руски интереси. Заговори се и за рестартиране на АЕЦ „Белене“.
Доста съмнително беше, че сметките ни за ток се вдигнаха рязко точно през януари тази година, това съвпадна и с провалилия се референдум за АЕЦ „Белене“. Мисля, че оттогава, чрез едно задкулисие, което се опитваше да манипулира протестите за тока, тръгна този план за отдалечаване на България от Европа.
През февруaри се протестираше не само срещу сметките за тока, но  и срещу олигарсите, и срещу техните слуги във властта. Но сега май се върви именно  към абсолютна политическа и полицейска власт на олигархията. Не мога да повярвам, че толкова бързо всичко се срива!
 По време на февруарските демонстрации на Орлов мост, въпреки провокациите на внедрени лица, полицията не упражни насилие. (Не упражни насилие и през последните два дни, но не е имало и никакви провокации.) Макар и някои да виждат тактически ход в това, Бойко Борисов подаде веднага оставка. Така се постъпва в Европа.   Путин и Ердоган, лидерите на двата наши източни „големи братя“, двете модерни и „умерени“ диктатури, граничещи на изток с Европа се разправят по друг начин с демонстрантите срещу властта им. И няма изгледи да подадат оставка под натиска на масови протести.

Ще подаде ли оставка Орешарски? Съмнявам се. Той не е силен лидер с голяма народна подкрепа като Путин и Ердоган. Орешарски е марионетка. Но кукловодите му няма лесно да се предадат. Освен ако не решат да го заменят с друг. Това обаче няма да е толкова лесно в сегашната ситуация.

            Протестите не трябва да спират! По-добре е да има нови избори. Защото този парламент не може да излъчи стабилно правителство. Не трябва да позволяваме на тези, които искат да върнат България обратно там, откъдето тръгна преди повече от 20 години,  да постигнат своята цел. 

петък, 14 юни 2013 г.

Протестите не трябва да спират. През февруaри се протестираше и срещу олигарсите, и срещу техните слуги във властта. Сега май се върви към абсолютна политическа и полицейска власт на олигарсите. Не мога да повярвам, че толкова бързо се стигна до това.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/06/14/2081879_na_jivo_nad_10_000_izleznaha_na_protesta_sreshtu/



четвъртък, 13 юни 2013 г.

ТАКСИМ, БОЛОТНАЯ И ОРЛОВ МОСТ

Турската полиция атакува протестиращите на „Таксим“ в Истанбул. Преди атаката  на площада се появили  провокатори ( както беше и на Орлов мост през февруари, но на Орлов мост нямаше атака) . Провокаторите били със същите газови маски като полицаите, с радиопредаватели, ножове и  коктейл Молотов. Веднага след това полицията атакува мирно протестиращите, които казват, че нямат нищо общо с агресивната група . Протестиращите бяха разгоенни  с  облаци от сълзотворен газ.

Разбира се, масовите протести в Турция не бяха само екологични,  в защита на Гези парк, където правителството иска да построи мол. Реконструкцията на пространството  впрочем, както се твърди,  би ограничила и достъпа на демонстранти до Таксим, площадът, който е в сърцето на Истанбул.  Но проблемът с парка е само повод, не и причина за масовите протести в Турция.

 Въпреки икономическия възход на страната в последните години,  умерено-ислямиското правителство на  Ердоган въведе „реформи“ ,които  представляват отстъпление от светската, прозападна политика, която от времето на Мустафа Кемал Ататюрк, бащата на републиката,  отличава Турция от останалите предимо ислямски по население държави в Близкия Изток.  Например, Турция беше една от малкото държави в света, в които носенето на фередже беше забранено. Това вече не е така. Забрани се обаче употребата на алкохол на публични места и дори хората да се целуват. Турция е на едно от първите места в света по журналисти вкарани в затвора. Това е  обичайна практика и в Русия.

Традиционно, още от времето на големия реформатор на модерна Турция Мустафа Кемал, турската армия винаги е била прозападна и бариера срещу ислямизацията. Но Ердоган вкара в затвора редица висши офицери, обвинени в заговор за преврат. Сега съдбата на секуларизма и западния облик на Турция е в ръцете на протестиращите младежи.

Ние, българите, се гордеем с това, че сме били винаги  мост между Европа и Азия, между Запад и Изток.  Но всъщност истинският културен мост между Европа и Азия е Истанбул. Още когато е бил Константинопол. Цариград още от византийско време е имперската столица за Балканите. В момента в Истанбул  има реално борба между ислямистите и про-западно настроените млади  и образовани хора. Дано протестиращите устоят на полицията и дано не се пролива кръв!

Миналата година бях в този изумителен 16-милионен град, в който Изток и Запад, древна история и модерност се преплитат по един толкова красив начин на фона на приказния Босфор и внушителните мостове между двете части на Истанбул. Това  буквално са мостове между Европа и Азия.
Центърът на града – например  булевард „Истиклял“ със своята британска архитектура от 19 век – изглежда по-европейски от София.

„Умереният" ислямист и "умерен" авторитарист Ердоган няма да се предаде лесно. Както няма да се предаде и Путин, другият "умерен" авторитарен лидер на една гигантска държава на изток от България.

Русия и Турция, нашите двама исторически „големи братя“ от Изток всъщност доста си приличат. С единият „голям брат“ сме живели заедно пет века и имаме, щем не щем, огромно общо културно и дори генетично наследство. С другия „голям брат“, който ни е освободил от първия, имаме също вековно общо езиково и религиозно, славянско и православно културно наследство. Но имаме и общо комунистическо наследство, което все още ни тежи. И то далеч не е толкова културно. То включва лагери, репресии, както и симбиоза между КГБ и нашето ДС, чиито служители на практика все още са на властови позиции у нас, и в политиката и в икономиката.

И Турция и Русия са големи бивши имперски държави със значителна прозападна, европейска интелигенция, но и с огромни маси от население, което е силно антизападно и антиевропейски настроено. И Турция на Ердоган и Русия на Путин са „умерени“ диктатури от нов тип, чиито националистически идеологии импонират на масите. И в Турция и в Русия опозицията се потъпква по фалшиво „демократичен“, перфиден  начин. Опозиционери и журналисти, които критикуват властта се преследват и вкарват в затвора. И Путин и Ердоган са били на власт доста дълго . (Ердоган 11 години, Путин 13.)  И двамата импонират на широки антизападни народни маси.

Помним какво стана с демонстрациите срещу Путин в Русия  миналата година.  На 7 май 2012 Путин встъпи в третия си мандат (втори като президент). На многохилядните протестни демонстрации на площад „Болотная“ след клетвата му имаше ранени, както и 400 арестувани. Много от тях получиха присъди. На 12 май тази година в Москва имаше нови многохилядни демонстрации в подкрепа на обвнинените. Путин, бивш агент на КГБ, управлява Русия по един авторитарен начин макар и без комунистическа идеология.

Къде сме ние? По вереме на  нашите демонстрации на "Орлов мост"през февруари ,въпреки провокациите на внедрили се, или внедрени лица,  полицията не упражни насилие. Макар и някои да виждат тактически ход в това, Бойко Борисов подаде веднага оставка. (Нещо, което нито Путин нито Ердоган има изгледи да направят.) Медиите, които обслужваха  Бойко Борисв също го изоставиха. Някой друг дърпаше конците. Разликата с Русия и Турция е очевидна.

Надявам се, повечето българи си дават сметка колко опасна за България е реториката на наши видни политически марионетки, които искат да оттласнат страната ни от Европейския съюз и да я пратят в ръцете на  новите азиатски "умерени" диктатури.  Преди всичко у нас са силни интересите на Русия, разбира се. Те са главно икономически, енергийни интереси. Но има и политически интерес  да се работи срещу Европейския съюз. Хората на Русия в Народното събрание  напоследък ни съветват дори да заменим европейската помощ, която е токова важна за нас, със заеми от Китай.  Всичко друго – само не и Европа!

Не трябва да забравяме, че заветната мечта на нашите възрожденци беше България да се присъедини към Европа. Най-после това стана. България е част от Европейския съюз.  И дано не е за кратко! Защото въпреки големите икономически проблеми на Европейския съюз, за нас като една малка държава с голяма корупция и тежко ориенталско-комунистическо  наследство,  Изтокът, към който принадлежахме до скоро, не е алтернатива. Обръщането ни отново на Изток няма да ни доведе до нищо добро. Били сме твърде дълго там.

РИЧАРД РУСО

На Созополския семинар на Фондация "Елизабет Костова", където водех българския уъркшоп тази година, се запознах с този изключителен човек – Ричард Русо. Романът му "Емпайър фолс", за който е спечелил Пулицър , току що беше  публикуван от издателство "Сиела" на български. По него в САЩ е направен телевизионен сериал, а Ричард е сценарист и на много други филми. Казва, че му е по-лесно да пише сценарии по чужди романи ( което е правил, и то за кримки), отколкото по своите собствени. Защото писането на  сценарий по роман означава да съкратиш две трети от романа, а това човек по-трудно прави със собствения си текст:-) По-трудно вижда кое трябва да се съкрати и кое да се промени, за да стане добър филм. Ричард също обяснява в едно есе за своя писателски опит, че човек трябва да пише за това, което познава най-добре. Разказва как той е разбрал, че вместо да се прави на нещо, което не е, е по-добре да пише за обикновените хора от малкия американски град от Североизтока, откъдето произхожда. ( В Америка "макък град" – small town – се нарича това, което в България би било село.) Ричард е изключително сърдечен и отзивчив човек, на когото високомерието на знаменитостите е напълно чуждо. Той прекара по-голямата част от времето си в Созопол, а дори и в автобуса за София, четейки текстове на млади автори, участници в семинара и разговаряйки с тях. Един духовен аристократ.


                                              С Ричард Русо и Владислав Тодоров

"И идва един момент в живота ти, когато разбираш, че ако не използваш възможността да си щастлив, може никога вече да нямаш друг шанс."
_ Ричард Русо, "Емпайър Фолс" (Сиела, май 2013)
“And there comes a time in your life when you realize that if you don't take the opportunity to be happy, you may never get another chance again.”
Richard Russo, Empire Falls

сряда, 12 юни 2013 г.

СВОБОДА


Заспивайки в късния тих следобед, осъзнах,че този път наистина съм успял да напусна тялото си. Наоколо беше  хем здрачно хем ясносиньо. В стаята плуваха бавно странни мухи и риби. Аз се издигнах както лежах в чаршафите, с леки движения на ръцете встрани – плувах по гръб. Бавно и право нагоре. Беше ме напуснала цялата тежест на  неудовлетворението от живота, на амбициите и разочарованията. Събудих се, но свободата остана в мен.

Има хора, които напълно вярват, че са Центърът на вселената.Те са наивни като деца. Но рано или късно жестоко се разочароват. Изведнъж осъзнават, че има общовселенска конспирация срещу тях. Планетите, съзвездията, слънцето, хората отказват да следват предначертания си ход. Отказват да обикалят около Центъра и се разбягат. Тогава човекът-Център усеща, че е краткотраен, сам и забравен в безкрайния мрак на вселената.


Нирвана е точно обратното. Освобождаваш се напълно от себе си. Разтваряш във вселената около теб. И ставаш Вселената, която е Бог.


СЕКС И ЛИТЕРАТУРА


Има две качества, които задължително трябва да притежават добрите любовници и добрите писатели. Физическите дадености, както и умението да конструираме изречения, са важни. Те са залог за добри инцидентни връзки и произведения. Но трайната любов и трайната литература изискват и нещо друго. Те изискват способност да се дистанцираме от себе си и способност да се отъждествяваме с обекта на нашата връзка или текст.

Защо това е важно в сексуалните отношения, е като че ли по-ясно. Ако постоянно мислим за себе си и не можем да се идентифицираме с другия, няма как  да стане. Поне няма как  да стане нещо трайно и сериозно.

Но абстрахирането  от себе си и емпатията са много важни качества и  в литературата.  Говорим за трайната  и сериозна литература. Всеки писател ползва личния си емоционален и житейски опит в текстовете си. Той  първо трябва да има такъв опит. Но след това трябва да може да се дистанцира от него. Можеш да напишеш страхотен разказ за едно напиване. Но не докато си пиян и трудно мислиш, а по-късно, в трезво състояние. Както казва Уърдсуърт, поезията е емоция припомнена в спокойствие. Когато пишем, трябва да можем да се дистанцираме от себе си, да се погледнем обективно, отвън. И да пишем с трезв и безпощаден ум.

От друга страна, никой писател не може да създаде наистина вълнуващ  герой или обект, ако не може да се идентифицира с него, дори това да е най-отрицателния герой или обект. Иначе героят или обектът ще бъде скучен и за автора и за читателя.

Има умни писачи, както и умели любовници, които са добри в много кратките връзки и в много кратките форми –  сентенция или виц на стената във Фейсбук, една нощ на „махане на главата“. Но ако не могат да се дистанцират от себе си и да изпитват емпатия към героите или партньорите си, те самите, както и читателите им, се отегчават от по-дълги и смислени текстове.

Способността да се абстрахираме от себе си, както и способността  да се отъждествяваме с другите е признак на висока интелигентност. Само по-висшите животински видове познават себе си в огледалото ( т.е. могат да се видят от дистанция, обективно) и същевременно изпитват съчувствие (т.е. могат да се отъждествят с друг).

В нашето високотехнологично време, не ставаме ли все повече машини, които без емоции изпълняват практически задачи?   Ако разчитаме само на технически умения, но не можем истински да се отъждествим с героите си, в най-добрия случай  можем да създадем текст, който е развлекателен и се продава бързо, но скоро се забравя. Защото и читателите, като нас, няма да се отъждествяват с героите. Дори да се наслаждават на секс-машината на изреченията.

 Другата крайност, характерна за електронната епоха,  е да се отъждествяваме само със себе си и да се наслаждаваме само на себе си в солипсизъм пред екрана. Но без трезвата дистанция на професионалиста, това което пишем за себе си ще бъде само плод на опиянение от себе си.  И няма да е достатъчно качествено като текст, за да се хареса на някой друг.


„Поезията се прави в леглото като любовта“,  казва Андре Бретон. Значи се прави от двама. Писател и читател. Друг поет, който вижда директен паралел между любов и писане е Гуидо Кавалканти. Той е в изгнание и не може да види любимата си жена, затова праща при нея своята „Балатета“ (малка балада), в която се е въплътил.

вторник, 11 юни 2013 г.

ПЛОЩАД ТАКСИМ И ОРЛОВ МОСТ


Турската полиция е атакувала протестиращите на Таксим. "Умереният" ислямист и "умерен" авторитарист Ердоган няма да се предаде лесно. Както няма да се предаде и Путин, другият "умерен" авторитарист на изток от България.

Въпреки многобройните провокации на внедрили се, или внедрени, в нашите демонстрации на "Орлов мост"през февруари лица, полицията не упражни насилие. Макар и някои да виждат тактически ход в това, Бойко Борисов подаде оставка. Медиите, които го обслужваха също мигновено го напуснаха. Някой друг дърпаше конците.

Надявам се, повечето българи си дават сметка колко опасна за България е реториката на наши видни политически марионетки, които искат да оттласнат страната ни от Европейския съюз и да я пратят в ръцете на  азиатските "умерени" нови диктатури.  Преди всичко у нас са силни интересите на Русия. Но хората на Русия напоследък ни съветват дори да заменим европейската помощ със заеми от Китай.

Гордеейки се с това, че сме мост между Европа и Азия, между Запад и Изток, не трябва да забравяме, че заветната мечта на нашите възрожденци беше да се присъединим към Европа. Най-после това стана. И дано не е за кратко!

Всъщност истинският културен мост между Европа и Азия е, и винаги е бил, Истанбул. Още когато е бил Константинопол. И в момента там има реално борба между ислямисти и про-западно настроени млади хора. Дано протестиращите устоят на полицията и дано не се пролива кръв!

събота, 8 юни 2013 г.

ИМА ЛИ ОБЕКТИВНО ДОБРО И ЗЛО?

(метафизика по никое време)

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2044525

Този текст донякъде е плод на размисли върху филма „Хана Аренд“ на Маргарете фон Трота, който бе показан наскоро в София. Самият филм пък е плод на размисъл върху идеята на Хана Аренд за баналното злото. Книгата на Аренд „Айхман в Ерусалим: репортажи за баналността на злото“ (изд. Сиела) –репортажите са публикувани в „Ню Йоркър“  през 1963 г. – се посреща от мнозина с неразбиране, остри критики и обвинения към Аренд, самата тя от еврейски произход, че защитава нациския престъпник Айхман.  Айхман е един технократ, изпълнителен, но ограничен, без въображение, който методично се заема със задачата да  осъществи „окончателното решение“ на еврейския въпрос, което нациският лидер е замислил – изтреблението на милони евреи. Айхман изглежда не си дава сметка, че стриктно изпълнявайки поставената му от фюрера задача, е извършил огромно зло.Той просто е бил изпълнителен чиновник. Като при действието на една машина, важното при него е бил коефициентът на полезно действие, ефективността при изпълнението на поставената му задача. Това, че злото е „банално“ и неосъзнато,  не го прави по-малко зло, а напротив. На 31 май се навършиха 51 години от екзекуцията на нациския военнопрестъпник, който се е укривал почти 17 години след войната.

   *    *    *
Светът ще загине от „баналното зло“. Злото, което не знае, че има обективно добро и зло.
Думата „добро“ може да означава две неща, което става ясно, ако помислим за обратното на „добро“. Както разсъждава Ницше в „Към генеологията на морала“, обратното на добро може да е или „лошо“, или „зло“. Но „лошо“ не е морална категория. Една работа може да бъде лошо свършена. Или добре свършена. Независимо дали е работата на Айхман или на Леонардо Да Винчи.
За технологичния манталитет  на днешния човек има само добро и лошо – като резултат. Доброто има по-висок, а лошото по-нисък коефициент на полезно за целта действие.  Човекът  става машина.  Машината може да е лоша, но не може да е зла. Машината просто изпълнява задачи. Това е баналното зло. Механичното зло.
Моралният релативизъм на постмодерния човек е смъртоносен за човечеството. Моралният релативист казва: Злото е относително. Което е зло за теб, може да е добро за мен. Всъщност има два вида морални релативисти. За Осама Бин Ладен и неговите привърженици да се убиват невинни хора в името на „добрата“ идея, е добро. Свещената цел оправдава всички средства. Има и по-тривиален вариант на същото: Моето добро е моят личен интерес. Няма друго.
Постмодерният либерал би казал: не можем да съдим никого за това, че е различен, че принадлежи към различна култура. Не можем да съдим  дори човекоядеца, че яде хора. Това е нормално в неговата култура.
Фундаменталистът, което би трябвало да е обратното на либерал, крайно нетолерантният човек, на практика разсъждава по подобен начин: което е зло за чуждата култура или религия, е добро за моята – правилната.
  Изглежда и в българската култура се приема за нормално това, че „интереса клати феса“. А „законът е една врата в полето – можеш да минеш през нея или да я заобиколиш“. Голяма работа, че някой е бил доносник на ДС – такова е било времето! Голяма работа, че вчера съм обслужвал друга власт, щом днес ми е по-изгодно да обслужвам днешната...  Добро е това, което е добро днес и сега за мен. Липсата на идея за обективно добро и зло води до деградация на обществото, до духовна смърт.
Да, наистина, в природата няма добро и зло. Ураганът и земетресението не са зли. Нито лъвът, който изяжда агнето, е зъл. Да, наистина, ние най-често ставаме инструменти на злото, когато съдим различните, когато обявяваме различните от нас за въплъщение на злото. И решаваме, че трябва да ги накажем. В историята обективирането на злото в лицето на „другия“, различния, е водило до инквизиция, линч, геноцид, холокост.
Но все пак усещането, разбирането за добро и зло е това, което ни прави хора. Ако добро и зло са изцяло релативни категории, значи на практика няма добро и зло.
В природата, както и в джунлата, има естествен подбор и единственото „право“ е правото на по-силния. Само между хората, в човешкото общество, има добро и зло. Или между хората и Бог.
Доброто е красивото в човешките отношения. В този смисъл етика и естетика са едно. А Бог е този върховен Съдия или художествен Критик вътре в нас, който ни показва, подсказва, казва, че нещо е добро или красиво. Злото, или грозното, тогава може да се определи  като отдалечаване от Бог. Или от същността на човека.
Ако изгубим усещането за добро и зло, ако решим, че има само добро и лошо (в смисъл на по-голяма или по-малка ефектвност при изпълнението на практическите  ни задачи – като печелене на пари, власт, победа в идеологическа война или в личната ни война с някого), тогава сме духовно мъртви. Етическото чувство, чувството за добро и зло, е това, което прави човека човек.
В природата няма добро и зло. Има само по-ефективни и по-неефективни, по-устойчиви и по-неустойчиви зверове и стихии. Затова казвам, че човечеството ще загине от баналното зло: от злото, което се смята за добро (в другия смисъл на думата), защото е ефективно в изпълняването на своята цел. Ако мнозинството хора разсъждават така, човечеството ще се върне в джунглата, където няма добро и зло, всеки е срещу всички и единственото право е правото на по-силния да изяде по-слабия.
Социалният дарвинизъм всъщност води до край на обществото. Войната между цивилизациите (културите, религиите) в днешния глобален свят, при днешното ниво на ефективност на оръжията за масово поразяване би довела до край на човешката цивилизация изобщо и връщане на хората в джунглата. Или край дори и на джунглата – край на света.
Има обективно добро и зло. Независимо от това кое е добро лично за мен или лично за теб. Можем да осъзнаем това само ако имаме способност за емпатия, способност да се отъждествяваме с другия, различния. (Айхман не е бил достатъчно интелигентен, за да разбере това.) Тази способност означава да се отнасяме с другите така, както очакваме те да се отнасят с нас. Ако изгубим тази способност – преставаме да бъдем хора. Ставаме машини.

В този смисъл и постмодерният морален релативизъм, който отрича съществуването на обективно добро и зло, е заплаха за съществуването на света не по-малко от фундаментализма. Да смятаме, че нямаме право да съдим идеологическите престъпници – за действията им, не за идеите им, – е толкова опасно, колкото и да ги подкрепяме.

четвъртък, 6 юни 2013 г.

СОФИЯ (сънища и спомени)


Обикновено публикувам в блога си само текстове. Но понеже си купих фотоапарат (сапунерка), ето тук малко съвсем непрофесионални снимки от миналата седмица в София. Може би ще ползвам някои от тях за новата си стихосбирка "София (сънища и спомени)", която очаквам да излезе в университетското издателство "Св. Климент Охридски" в началото на септември. 

(Света София, майката на Вяра, Надежда и Любов, е едновременно истински човек и персонификация на Божията Премъдрост. В моята книга София, освен родния ми град, е и символ на житейска равносметка.)


Заедно с напъно дилетантските пейзажи, накрая извадих и някои стари лични снимки от 55 годишния ми живот в София ( и другаде).











                                                   В ролята на сянката – Елка Димитрова.









.
 С майка ми през 1957-ма година.


Сам, стегнат и стреснат през 1976-та.



Със сина ми Боян, на когото е посветена книгата ми, през 2009-та, близо до Благоевград.




Пак с Боян, на Бетани Бийч ( Делауер, САЩ), може би през 2000-та.



Пак горе-долу тогава с баща ми в София по време на коледната ваканция.


 С майка ми, сестра ми и Константин Павлов, в Западния парк през 1963-та. Ние живеехме в първия блок отзад, а във втория живееше Атанас Далчев. Константин Павлов (чичо Коста) ни беше на гости.


С Ани Илков и Борис Роканов, на Аполония, през 1989-та. 


 И още една снимка от 1989-та – с Ани Илков, Юлиян Попов, Едвин Сугарев и Ангел Ангелов (Джендема). Автор на тази снимка е Иво Хаджимишев.


  Тук сме на едно литературно четене по време на бригада на литературния кръжок "Димчо Дебелянов" в Силистра през 1977-ма – с Иван Странджев, София Несторова и Румен Леонидов.