сряда, 29 май 2013 г.

ФУРНАДЖИЙСКИТЕ ЛОПАТИ И МОРАЛЪТ В ПОЛИТИКАТА



Нормално е за един професионалист, който иска да свърши добра работа, да работи с всяко демократично избрано правителство. Или съответният министър, например на културата. Нормално е и един интелектуалец публицист да критикува всяко правителство, независимо дали е, или само определя себе си, като ляво, дясно или експертно.

Но когато един журналист или един интелектуалец публицист възхвалява властта (или съответния на интересите му министър) и ругае опозицията, а щом опозицията дойде на власт, се обръща на 180 градуса и пак защитава властта, за това си имаме не от вчера дума – понеже не от вчера имаме такива обществено ангажирани личности. Думата е фурнаджийска лопата.

Но как да се възмущаваме от клакьорите на властта или от медиите, когато самите ни политици са фурнаджийски лопати?  Малко ли политици  виждаме в парламента, които са сменяли политическата си принадлежност като ризите си, от БКП, през СДС, през разнообразни партии еднодневки,  но винаги в близост до властта?

Но този театър на абсурда, който разиграват ДПС и Атака в парламента, прехвърли всякакви граници. След крясъците на доскорошен кандидат-партизанин  борец против властта и заплахите за съдебна разправа на комично дебел мутро-прокурор, видяхме как една партия с неонацистка анти-малцинствена реторика и една либерална малцинствена партия си стиснаха задкулисно ръцете, за да подкрепят правителството. Думата „морал“ вече нищо не значи.

Колкто и експертно да е правителството на Орешарски, то сега ще бъде заложник на Волен Сидеров. И ще съществува дотогава,  докогато Сидеров не реши, че не го слушат достатъчно или, че му е по-изгодно да се присъeдини към неизбежните бъдещи улични протести.  

Но нито електоратът на Волен Сидеров, нито електоратът на ДПС са гласували за такава (макар и негласна и задкулисна) коалиция на абсурда. Нищо, дори и волята на техните привърженици, не попречи на политиците, след като взаимно се омаскаряваха и плюеха от трибуната, да се прегърнат, уж тайно. Но и за слепите стана ясно, че  те имат общи задкулисни интереси.

Както писа Медиапул: "Пред камерите на ТВ7, която доскоро бе негов безапелационен защитник, но сега е негов противник, Борисов заяви: "Поздравявам вашия собственик Цветан Василев (мажоритарния собственик на Корпоративна банка – бел.ред.) за успеха на новия му проект - това правителство. Не се съмнявам, че ще успее и проектът, който ще прави през зимата." Борисов не уточни какво се очаква да стане през зимата."

Дали някаква банка реално е  топлата връзка между ГЕРБ и ДПС, или нещо друго още по-силно, например руските енергийни интереси, няма как да докажем със сигурност. Дано наистина не стане нищо фатално до зимата. Но предполагам, че щом започнат пак сериозни улични протести, Атака ще напусне новата тройна коалиция и ще излезе на улицата. Опасявам се, че колкото и да е експертно правителството на Орешарски, то ще бъде заложник на Делян Пеевски и Волен Сидеров. И някакви тъмни олигархически интереси.

Този фалш е дълбоко отвратителен сам по себе си. Но той освен това разрушава всякаква възможност за нормален политически живот. Не само, че вече няма ляво и дясно в парламента, но няма и елементарна вяра сред народа в някакъв морал, поне в част от политиците. А формулата „и едните и другите са маскари“ устройва тайните кукловоди, които се възползват от слабостта на политическата власт.

Но колко време ще удържи една власт, ако не може да убеди поне част от хората, че поне част от политиците, които я подържат, имат някакъв морал?  Жан-Жак Русо в своя „Обществен договор“ обяснява, че никой господар не може да се задържи дълго на власт, ако не успее да убеди хората, че тяхното послушание е техен дълг, а неговото властване – негово право. Още по-малко това може да стане с политици, които по конституция трябва да бъдат представители на единствения суверен – народа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар