СЪН В СЪНЯ

МЕТАМОРФОЗИ

All that we see or seem
Is but a dream within a dream.

                                               Edgar Allan Poe

Облаците вдигат бели крепости и кули срещу залеза. Това е замък на магьосник, кулите растат и се проточват като пипала през синевата. После замъците се превръщат във флотилия, белите платна на корабите се издуват с вечерния вятър, те летят към мен... но ненадейно се разпадат, спихват се и рухват потъмнели върху пламналия запад  – изпепелените останки от запален цепелин... Тогава си давам сметка, че слънцето е догарящ фитил, а това, което омеква, наедрява и намалява е белия парафин на моя живот. Прекрасните здания на младостта – дворците на мечтите, се размекват, клякат, гърчат се и свършват.

Свещта догаря.  Но остава куполът на този звезден храм. Добре е да си представяме живота като жертвоприношение.

*       *        *

В друг сън трябваше да премина в друг свят. Не бях сигурен дали изобщо съществува. Беше екран на черно-бял телевизор. Имаше буря. Смущения. Гледах как в пращящи снежинки идва тълпа. Тогава я видях отново. Тя ми махна и изчезна като сянка в тълпата. Страх ме беше. Но напрегнах сили и скочих в екрана.