петък, 26 април 2013 г.

НОВОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ



Мисис Русия изпаднала в депресия и върнала короната си след като интервю, в което се разбира, че тя не знае дали земята се върти около слънцето или обратното, станало хит в родината й... Уви, красивата млада дама далеч не е единственият човек на земята, който още не е научил за Коперник и Галилей. Или е учил за тях в училище, но вече е забравил за какво точно ставаше дума.  Предренесансовите хора са мнозинството в света.  Винаги е било така, но сега те са много повече. Сега някои от тях са знаменитости или дори политически водачи.

Още преди десетина години Джей Лено интервюираше хора на улицата , които смятаха, че  Втората световна война се е водила между САЩ и СССР. Аз имах ученичка във Вашингтон, която смяташе, че робството е продължили до 1960-те – когато се е родила майка й. (Какво е един век за вечността! :-) А като говорим за паметта  – за нахлуването в Чехосовакия през 1968 г. малцина младежи у нас ( дори и сред студентите) изобщо са чували... Паметта ни е доста кратка – дори и за собствения ни живот. Да не говорим за историята!

Майката на бостонските атентатори не вярва не само, че синовете й са атентатори, но се съмнява дори, че атентат в Бостън изобщо е имало. Казва, че кръвта по улиците показана по телевизията е била червена боя. Нормално е за една майка, преживяла лична трагедия да има нереалистична представа за света. Но тя изглежда не е единствената, която вярва в тази конспиратива теория. Малко ли хора вярват, че атентатът на 11 септември 2001 г. е инсценировка на американското правителство, че Холокоста по време на Втората световна война всъщност никога не се е случвал, че светът тайно се управлява от масоните, от евреите, от някакви извънземни?

 Парадоксално звучи, но изглежда, че след информационната революция, която направи трудно нещо да остане скрито в света, дори файловете на тайните служби, която ни даде възможност да се информираме мигновено за всичко, което ни интересува или което не ни интересува, която откри за  стотиците милиони хора разполагащи с интернет  достъп до почти цялата налична на земята информация за настоящето и миналото на човечеството – хората като че ли все повече потъват в някакъв средновековен сън. Размива се разликата между фантазия и реалност, между Световните войни и Междузвездните войни, между историята и приключенията на Батман и Робин, между реалност и мит.

Не говоря за вярата в Бог и отвъдния свят. Говоря за хора, мнозинството от които изобщо не вярват в Бог, но са изключително суеверни, които вярват на всяка глупост, която чуят, които не познават нито историята, нито митологията, нито политическата действителност, но не правят разлика между тези неща. Хора, за които няма граница между сън и реалност. Но може би такава граница наистина няма?

Лошото е, че в новото средновековие като че ли отсъства идеята за хуманен Бог. Ако присъства, Той е някакъв небесен Бин Ладен или Велик Инквизитор. Отсъства идеята за обективно добро, за любов и съпричастие. Отсъства идеята за духовния свят, като нещо различно и по-ценно от материалния свят.

Изглежда, че религията на новото средновековие  идва от жълтите вестници и телевизионните сапунени опери. „Опиум за народа“... Всеки епизод, всяка сензация, ни увлича и вълнува за около час. След това потъва в забравата като незначителен сън. Нямаме вече пророчески сънища.

събота, 20 април 2013 г.

СЪН В СЪНЯ



МЕТАМОРФОЗИ

All that we see or seem
Is but a dream within a dream.
                                               Edgar Allan Poe

Облаците вдигат бели крепости и кули срещу залеза. Това е замък на магьосник, кулите растат и се проточват като пипала през синевата. После замъците се превръщат във флотилия, белите платна на корабите се издуват с вечерния вятър, те летят към мен... но ненадейно се разпадат, спихват се и рухват потъмнели върху пламналия запад  – изпепелените останки от запален цепелин... Тогава си давам сметка, че слънцето е догарящ фитил, а това, което омеква, наедрява и намалява е белия парафин на моя живот. Прекрасните здания на младостта – дворците на мечтите, се размекват, клякат, гърчат се и свършват.

Свещта догаря.  Но остава куполът на този звезден храм. Добре е да си представяме живота като жертвоприношение.

*       *        *
В друг сън трябваше да премина в друг свят. Не бях сигурен дали изобщо съществува. Беше екран на черно-бял телевизор. Имаше буря. Смущения. Гледах как в пращящи снежинки идва тълпа. Тогава я видях отново. Тя ми махна и изчезна като сянка в тълпата. Страх ме беше. Но напрегнах сили и скочих в екрана.





ТЕНДЖЕРА ПОД НАЛЯГАНЕ ПЪЛНА С ПИРОНИ


Заловеният бостонски атентатор е чеченски тийнейджър. Двама младежи от чужда страна могат да направят бомба от тенджера под налягане и да избият маса народ. На 11 септември се използва гражданската авиация. В Руанда се извърши геноцид предимно чрез сечене на глави с хладни оръжия. Не е нужна атомна бомба, за да се унищожи света.

Цветан Тодоров казваше, че не самата модерна технология, а технологичото мислене, което ни дехуманизира, е довело до ужасите на 20 век – световни войни, концлагери, геноцид.

Най-важното нещо в технологичното мислене е коефициента на полезно действие. Няма добро и зло. Добро е това, което е добро за мен.

Светът се фрагментира и деперсонализира. Ужасите на екрана – новини или видеоигри – не ни впечатляват особено. Можем да ги гледаме докато вечеряме.

Гневът ни към един човек, или към цял народ веднага може да се опредмети в ефективно действие. С едно кликване на мишката. Но не ни е нужна атомна бомба. Става и с тенджера под налягане. В интернет има рецепти за всичко.

петък, 19 април 2013 г.

НАКЪДЕ ЩЕ СЕ ЛЮШНЕ МАХАЛОТО ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 20 ГОДИНИ?




През 1968 г. в свята книга „Профили на бъдещето“ Артър Кларк предвиждаше, че през 2000-та година ще започне заселване на планетите. Смяташе, че хората ще могат вече да управляват и времето.... Може би идеите му за „всемирна библиотека“ и „изкуствен разум“ се доближават до това, което днес е интернет и компютърната технология. Но така или иначе ние очаквахме през 2000-та година да имаме междупланетни пътешествия и дори връзки с други цивилизации. Изобщо не предвиждахме, че вместо това ще имаме днешните пътешествия в едно бекрайно виртуално пространство.

Бъдещето винаги ни изненадва. И разочарова. В много отношения то е по-семпло, по-малко тържествено и бляскаво отколкото сме си го представяли. Така ще бъде и утре. Но нещата, които ще са важни и нови утре още не ни изглеждат важни и дори очаквани днес.

През 1960-те комунистическите идеолози предвиждаха възцаряването на съвършеното безкласово общество, на Комунизма през 1980-та. Вместо това комунистическата система рухна и дългогодишния преход към комунизма се оказа преход към капитализма. Това, което изглеждаше важно през 1960-те не беше вече важно през 1980-те.

Така че каквото и да кажем днес за света след 20 години, то сигурно ще ни изглежда вече нелепо, ако сме още живи и си го спомним тогава.

Все пак, в живота ни, както и в историята, има някакъв ритъм. На български, както и на френски, думата „време“ може да значи две неща: или времетраене, продължителност, или климат, годишно време. Четирите сезона са древна метафора за четирите възрасти в човешкия живот – от пролетта-младост до старостта-зима. Освен това животът ни е постоянно редуване на ден и нощ, на бодърстване и сън. Така че някаква подобна цикличност трябва да има и в историята.

Изглежда че в историята на човечеството също има периоди на бодърстване и сън. Преди класическата античност човечеството сякаш е преживявало един митологичен сън. Тогава са се създали древните  митове – за Одисей и Тезей, за Аполон и Дионисий, за Хор и Гилгамеш. Античният период, след 5 в. пр. н. е.  е бил време на  пробуждане и  бодърстване – на рационално, научно мислене. Около десет века по-късно имаме ново заспиване. Тогава започва средновековният период на сън, когато се развиват новите монотеистични религии и се създава културния код на новото време. За Европа той е християнски. Новото време в Европа започва с Ренесанса, пробуждането, Възраждането на античната култура. Апогея на това ново време, на  модерното рационално мислене вече е отминал. Още през 1918 г. Освалд Шпенглер говори за залеза на запада. Правят се аналогии с падането на Рим и се провижда едно ново средновековие.

Има и други наблюдавани цикли в историята. Напоследък доста се заговори пак за вълните на Кондратиев. Според Николай Кондратиев световната икономическа криза, Голямата депресия започнала през 1929 г. е само поредно дъно в един 60-годишчен икономически цикъл, който Кондратиев разделя метафорично на пролет, лято, есен и зима – в  завусимост от нивото на икономически възход или упадък на обществото. Според теорията на Кондратиев ние сега трябва да сме навлезли в нова икономическа „зима“, която ще продължи приблизително през първите две десетилетия на този век. Това е период на дефлация, невъзможност за изплащане на дългове, икономическа депресия. Последната такава „кондратиева зима“ започнала с Голямата депресия включваше и Втората световна война.

Има и една друга забелязана цикличност, поне в рамките на либералната демокрация, на политическия живот в западните демокрации. Махалото периодично се движи от левия към десния край на политическия спектър. През 60-те и 70-те махалото се движеше на ляво. Това беше време на студентски антивоенни протестни движения, на егалитаризъм, на  въвеждане на ново законодателство в защита на човешките права. Това беве времето на хипитата и рок-културата.  През 1980-те, ерата на Тачър и Рейгън, започна консервативния ренесанс. Настъпи времето на англо-американския нео-консервативизъм, който у нас се нарича нео-либерализъм – чист капитализъм с по-малко регулации и минимална държавна намеса в икономиката. Смятам, че напоследък, с новата световна икономическа криза махалото пак се задвижва наляво, към една по-социална и държавно-регулирана пазарна икономика.

Така че  през следващоте 20 години политическото махало ще се движи наляво, докато света преживява нова иконоимическа зима – според 60-годишните вълни на Кондратиев – и същевременно заспива, навлиза в едно ново, високотехнологично средновековие. 

В края на миналия век високото изкуство се  изчерпи, стана скучно и безсмислено. Популярната култура сега е във възход – както през средновековието. Образованието е в упадък. Има и опит за възраждане на старите религии във вид на истеричен религиозен фундаментализъм.

Но каква ще е новата религия, религията на новото технологично средновековие? Може би един силно индивидуалистичен мистицизъм: светът е това, което мислим, Бог е в нас, във всеки от нас. Интернет, електронното пространство е проекция на вътрешния ни свят -- ако не самата територия, то карта на територията на тази нова религия.

неделя, 14 април 2013 г.

СИСТЕМАТА

Дали капитализмът е направил немците дисциплинирани и работливи, или те са направили капитализма това, което е?

Според Макс Вебер протестантската етика е "майката" на капитализма. Можем да философстваме колкото си искаме, но няма "система" в абстрактния смисъл. Няма "система" извън конкретната реалност на народа, на мястото, на времето.

Дори по време на комунизма, тази абстрактна система измислена от Маркс, системата беше доста различно интерпретирана от Ленин, Троцки, Сталин, Мао, Тито. Имаше разлика между северно-корейския, руския, френския, кубинския комунизъм. Общото беше, че предварително измислената комунистическа система се провали във всички конкретни условия.

В момента навсякъде по света ( освен може би в Северна Корея) има една или друга форма на капиталистическа система. И все пак "системата" изглежда доста различно в Норвегия и в Бангладеш, в Канада и в Русия.

Не ми е ясно какво точно разбират под "система" искащите смяна на системата у нас. И с какво  точно искат да я сменят? Къде е примерът за по-добра система?

Системата е в главите ни. В способността ни да работим за осъществяване на способностите си; в нашата устойчивост пред корупцията, душевната леност, отчаянието. С каквато и система да се пременим - пак ще си останем същите, ако не се променим.

Колко пъти сменяхме системата от Освобождението насам?


сряда, 10 април 2013 г.

ПРОКЛЯТИЕТО НА ЛИБЕРАЛА

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1909978


     Мискомуникацията, използването на същата дума с две различни значения, е в основата на неразбирането между хората.  Както знаем от Витгенщайн, а и от практически опит, ако сме по-наблюдателни,  едно  езиково недоразумение може да доведе до чисто физически последствия – дори до революция или война. Не става дума само за това, че българинът, когато клати глава от ляво на дясно казва „да“, а другите хора – „не“, или за това, че на гръцки „не“ означава „да“. Това се преодолими недоразумения. По-лошо е да си говорим на чист български и пак да не се разбираме. 

     Погрешно изтълкувани думи или жестове  понякога водят до трагични лични  конфликти и прекъсване на отношения. Някои наши добронамерени  думи могат да имат съвсем друга, негативна конотация за отсрещния човек. В интимния ни живот  се намесва  и тайният  за самите нас диктат на подсъзнанието върху нашите уж оправдани реакции на думи. 

     Сравнително по-лесни за диагноза и анализ са езиковите проблеми в политиката. Естествено за един комунист понятието „либерална демокрация“ има негативна конотация, а за един либерален демократ –  понятието „комунизъм“. За един религиозен човек вярата в Бог е нещо добро, а за един атеист е нещо лошо.  Така че вярата не може да даде решение на проблема между двамата.

     Но дори една и съща дума може да има различни, често противоположни значения в различен контекст.  Какво общо имат социализма на национал-социалистите,  социализма на комунистите и социализма на английските лейбъристи например? Или да вземем думата „консерватор”. Тя означава човек, който се придържа към традициите. Но в Англия такъв човек би бил монархист, в Америка републиканец, в Иран – ислямски фундаменталист, а в Китай – комунист. Твърдолинейните комунисти в комунистическите и пост-комунистическите страни бяха консерваторите, традиционалистите, „десните“ в своите общества.

     По време на студената война източният блок беше в известен смисъл огледален образ на западния. Затова ляво и дясно имаха разменени места у нас и там, като в огледален свят. Революционерите в комунистическите страни, дисидентите, се определяха като десни, а блюстителите на традиционния ред – като леви. Корейската „народна демокрация“ смята себе си не за тоталитарна диктатура, а  за „истинската демокрация“. ( Да не говорим, че народна демокрация е нещо като дървено дърво, защото демокрация означава на гръцки народна власт.) Врагът за „народния демократ“ от Северна Корея е западният демократ.

     Особено голямо е объркването при употребата на думата „либерал“.  Първо, тази дума има доста различни конотации, когато се употребява в икономически или социален контекст. Либерал може да означава привърженик на икономическата свобода  – повече частна инициатива, по-малко държавна намеса в икономиката. Но либерал може да означава и привърженик на личната свобода на убежденията, на личната гражданска свобода на всеки човек, независимо от раса, класа, религия, пол, на равноправието. Икономическият либерализъм се асоциира обикновено с по-десни възгледи, а социалният – с по-леви.


     В Америка републиканците като Роналд Рейгън или Джордж Буш- младши се смятат за консерватори, или нео-консерватори. У нас те се наричат либерали или нео-либерали. В Америка един социален консерватор е  обикновено против аборта, против гей-браковете, дори може да е против преподаването на Дарвин в училище – по християнско-фундаменталистки съображения. За социалния консерватор „либерал“ е мръсна дума  – либералът е човек с нисък морал, морален релативист,  за когото няма обективно добро и зло,но също така се въобразява като носител на всякакви форми на „разврат“ – хомосексуализъм, наркомания, социализъм.  Да, за социалния консерватор в Америка в този смисъл няма голяма разлика между либерал и социалист. А за някои социалисти у нас, обратно – няма голяма разлика между либерал и консерватор... Така объркването е тотално.

     Ние мислим с думи, мислим на някакъв език. Езикът ни дава възможност да сортираме и съхраняваме информацията в главата си, да имаме някакви разбирания, да имаме памет. Затова и трудно си спомняме нещо от преди времето, когато сме можели да говорим. Ако не владеехме никакъв човешки език, може би щяхме да мислим по начина, по който мислят кучетата. (Което не значи, че кучетата са глупави.)

     Но когато  приемаме майчиния език, заедно с майчиното мляко (метафората е на Р. Уилбър), ние приемаме заедно с езика и майчините и бащините си предразсъдъци. Приемаме думите не с буквалното им речниково значение, а по начина, по който родителите ни или хората около нас ги приемат. Приемаме ги със съответните конотации. Верига и синджир са синоними по денотация, но не можем да кажем, че Пикадили е  синджир от супермаркети в България. 

     Една и съща дума може да има различни конотации за различни хора. Дори и да се променим по-късно, ако от деца са ни учили, че комунизмът е нещо добро, а капитализмът – нещо лошо, че руснаците са добрите, а американците  са лошите – много е трудно да извадим от мисленето си тези придобити стереотипи. 

      Влагането на различен смисъл в същата дума стана доста очевидно по време на  последните протести против монополите. Оказа се, че за много хора думата „монопол“ е синоним на всяка голяма частна компания, и то чуждестранна.  За тези хора държавата не е част от проблема, както казваше Рейгън, а обратно – решението на проблема. Монополите са ЧЕЗ и EVN и американските електроцентрали. Дори имаше ритуално горене на американско знаме, понеже Америка някак си се вижда като майката на злото, майката на всички монополи. За хората с такова мислене естествената мярка за справяне с монополите –  т.е. чуждите електроразпределителни дружества, беше национализацията им. Държавата ще разбие монополите като ги погълне. Но нали тогава тя ще стане най-големият монополист?

    След проверката на прокуратурата се оказа, че вината за високите сметки за тока е била не толкова в чуждестранните ЕРП-та , а в тези наши държавни органи, които са сключвали договори с тях и са ги "регулирали" – ДКЕВР и националната електрическа компания. Оказа се, че не  чуждите компании на  "лошите" американци и европейци, а нашите собствени корумпирани чиновници и нашата собствена енергийна мафия стоят зад високите цени. Да национализираме ЕРП-тата, вместо да либерализираме пазара, би означавало да въведем един държавен монопол – да направим електрическата енергия още по-зависима от наши корумпирани чиновници и от мафията, която стои зад тях. Всеки монополизъм е лош, но това би било абсолютен монополизъм.

 
     Ако нашата енергийна мафия има някакви задгранични връзки, те съвсем не са на Запад.  90 процента от нашата енергия идва от Русия. А от близката история ни е известно, че режимът на Путин се опитва да използва монополното си икономическо  положение за политически цели, за влияние и доминация в други държави. 

     Така  в един момент се оказа, че различни хора у нас имат съвсем различно разбиране за думата „монопол“ и за лозунга „На борба с монополите!“, който в началото ни обединяваше.
Има и една друга популярна илюзия, която е основана на някои езикови предразсъдъци от комунистическо време. Учили смe, че капиталистите на Запад безскрупулно експлоатират бедните работници. Значи – класовото разслоение у нас  през последните 20 години е последица от внесената от Запад  демокрация. Но какво се оказва, ако погледнем статистиката? В Русия има много по-голямо разделение между бедни и богати, отколкото в Европейския съюз. Там живеят едни от най-богатите капиталисти-олигарси в света. От друга страна, минималната работна заплата е едва 128 евро. (Ние, макар и да сме на опашката на ЕС, имаме минимална работна заплата от 159 евро, но и нашите олигарси не са чак толкова богати, колкото руските.) Още по-голямо разделение между бедни и богати има в Китай. От друга страна, разделението между бедни и богати е най-малко в Европа. И особено в скандинавските страни. 

    Причината за голямото социално разслоение у нас не е западната демокрация, а властта на нашенските олигарси и мафиоти. Свързаните с ДС групировки обраха остатъците от комунистическата държавна собственост през 90-те години на миналич век. Именно те бяха крадецът, който викаше „дръжте крадеца” и сочеше  на запад. Именно те създадоха огромното социално разслоение, богатото малцинство и мизерстващото мнозинство у нас, а не демокрацията и европейския капитализъм.
     

     Аз се смятам за либерал в политически смисъл ( макар донякъде да съм консерватор, понеже вярвам в Бог). Но тъй като съм живял и в САЩ, и в България, съм изпитал на гърба си проклятието на либерала. В Америка той е хулен от консерваторите, защото защитава правата на всички малцинства, личната свобода на всеки индивид, независимо от класа, раса, религия, пол, стил на живот или сексуална ориентация.  В България либералът е хулен по обратните причини – защото той се асоциира с американските икономически консерватори, които искат повече свобода за частния бизнес и по-малко държавна намеса в него.

     В едно хармонично и добре функциониращо общество трябва да има баланс между лична свобода и равенство на всички пред закона, между свободен частен бизнес и държавна регулация, между свободен пазар и държавно подпомагане на социално слабите.  Мисля че именно в Европейския съюз има такъв баланс повече, отколкото другаде. Центробежните тенденции са нормални в период на икономическа криза. За една голяма икономика и бивша империя като Великобритания може би е нормално да се чуди иска ли да бъде част от Европа или не. Но за нас изпадането от Еврпейския съюз би било пагубно. 


петък, 5 април 2013 г.

РЕКАТА И ВРАГОВЕТЕ


Китайците били казали, че ако седиш достатъчно дълго на брега на реката, със сигурност ще видиш как по нея плуват труповете на враговете ти... Цял живот да седиш на брега на реката и вместо да се наслаждаваш на водата, небето, птиците – да чакаш да доплуват някакви трупове... Не е ли това ужасно? Не е ли това отмъщението на враговете ти?

 Когато Исус Христос е казал да обичаш враговете си, той  го е казал за твое добро, не за тяхно.