неделя, 31 март 2013 г.

В ОЧАКВАНЕ НА ВЕЛИКДЕН





ЦЕЛТА НА ДУШИТЕ

Изгряват вечер градовете
и зле звезди наподобяват.
Звездите пръснати в небето
не топлят, път не озаряват.

Горят без цел азот и хелий,
без цел безброй слънца изгасват:
Свещите в храма изгорели
така студени са след Пасха.

Така без своя цел звездите
в мрака на Нищото живеят –
както на хората душите
в огромна нощ от студ линеят.

На този свят те нямат цел.
Световна Жертва. Святтунел.



НОЙ


Но когато къщата доплува,
кой ще се окаже, че сънува?

Нека в уморената глава
просто се пробуди синева.
                                     
Краят, който днес ни ужасява 
слънчев роден край ще е тогава.





СВЕТЪТ Е СВЯТ

1. И рече Бог:

Аз съм който съм
и Словото отеква
изкушавано от шепота на жаждата и воя на чакалите
в пустинята

Аз съм който съм
и Словото те изрича
ти отекваш сам и жаден в ехото от воя на чакали  
в пустинята


2. „Да бъде Светлина!“

Единствен лъч
през призмата на Сътворението
и Светлината се разлиства
в светлинките на света

Така Едното става много


3. и биде Светлина.

Дървото срещу залеза
на брега на морето
многолистия пламък
в многоустия приливен шепот
Любовта в дробовете
се разлиства за миг
и свети
като жертвена свещ

Дървото срещу залеза
на тъмния фон на смъртта






петък, 15 март 2013 г.

МЪЛЧАЛИВОТО МНОЗИНСТВО



„..през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша.“
                                                                  Димчо Дебелянов

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1841811

           Дано служебният премиер да работи повече за "мълчаливото мнозинство" на българския народ до изборите и по-малко да се влияе от тези стотина-двеста, или петстотин човека, които сега от парламента ще се преместят да викат под неговия прозорец... Това пожелание написах на стената си във Фейсбук онзи ден, когато президентът Плевнелиев съoбщи своя избор. Не знаех нищо за служебния премиер, нито за повечето от министрите му. Сега знам каквото чета във вестниците за тях. Надявам се обаче, че всички  те са доказани професионалисти в своята област, какъвто е актьорът Владимир Пенев, когото познавам. Защото това трябва да бъде  по-скоро експертно, а не партийно правителство. Но премиерът Райков също така каза, че макар и непартийно, правителството му не е антипартийно.

Бих искал да коментирам малко повече за това: какво е мълчаливо ( или безгласно) мнозинство. И защо смятам, че наистина е добре не-партийността на кабинета да  не означава антипартийност.

Ето един пример за безгласно мнозинство. БСП декларира победа на референдума за АЕЦ „Белене“. Но каква беше истината? На референдума гласуваха малко повече от 20 процента от легитимните гласоподаватели. И само 60 % от тях гласуваха „за“.  Мълчаливото мнозинство са останалите близо 80 % български граждани, които не гласуваха и с това казаха, че въпросът зададен на референдума изобщо не ги интересува, или е неясно поставен, или не е изобщо въпрос, който трябва да се решава на референдум. Мнозинството, за съжаление, обикновено е мълчаливо. Или остава принудтелно безгласно. Затова разни гласовити хора биват овластени (или се самоовластяват) да говорят от името на мнозинството.  

В началото на масовите протести от края на миналия и началото на този месец, мълчаливото мнозинство подкрепяше протестиращите срещу непосилните цени на тока и монополите в енергетиката. В последствие обаче, по мое мнение, протестът беше отклонен умишлено в друга посока. Или в различни други посоки. С цел да се създава хаос, или с тясно-политически цели, нямащи нищо общо с цените на тока.

Станишев наскоро свърза протестите за тока с референдума за АЕЦ "Белене".Е, значи - изплюха камъчето! Руско-българската енергийна мафия се е  опитала да яхне протестите за тока, защото им се отне голямата баница АЕЦ "Белене", плащана от данъкоплатците. Лидерът на "Атака" струва ми се също служи по-скоро на руските, отколкото на българските национални интереси. Въпреки че над 90 процента от нашата енергия е свързана с Русия, западните страни (разбирай Европейският съюз, защото от там получаваме помощи) били според него нео-колониалисти! И трябвало да бъдем независими именно от тях.

На протестите, които уж бяха за тока и против монополите, се заговори  за „смяна на системата“ Сякаш парламентарната демокрация като система има алтернатива, освен някаква форма на диктатура – комунистическа или националистическа, брежневска или путинска. Заговори се и за забрана на партиите. Но ако погледнем към историята, ще видим ,че забраната на партиите винаги е водела до някаква форма на диктатура. Където няма партии има по-малко участите на безгласното мнозинство във властта.

Поиска се да има безпартийни, мажоритарни кандидати. (Не че нямаме такива и сега!) Но нали и безпартийните кандидати трябва да бъдат лансирани от някого? Как ще ги опознаем, или изобщо ще разберем за съществуването им, ако нямат пари за телевизионно време, агитация, видимост? За тези неща трябва някой да плати. И – който плати повече, той  ще вкара своите независими кандидати в парламента. Но дали те ще бъдат наистина независими? Партийната платформа и многопартийността на системата осигуряват много по-голямо право на избор на хората, много по-добра чуваемост на безгласното мнозинство.

Ако протестиращите могат да се споразумеят за някаква обща политическа платформа, защо не създадат своя партия и не излъчат свои кандидати за изборите? В момента те не представляват никого, освен себе си – не са избрани от мнозинството. Именно изборите в една многопартийна демократична система – както и референдумите  – са гласа на народа.

Когато ругаем политическата класа, когато оплюваме и прогонваме възвеличавания до миналата година народен месия, не трябва да забравяме, че политиците са хора, които ние сами сме избрали. Цар или пъдар – те са това, което ние сме. Те са избраниците на народа. Така че опитите да въведем някакъв допълнителен филтър за политиците, освен изборите, е всъщност опит да въведем контрол върху собствения си избор.

Борбата с корупцията трябва да започне с промяна в начина на мислене. А това е най-трудното нещо. Страната ни се променя с времето, България днес не е това, което беше през 1990-те.  Но нашето мислене не се е променило.

 От две десетилетия постоянно чуваме: „България е на дъното. Никога не сме били по-зле от сега!“ Е как така все сме на дъното и все  не стигаме това  пусто дъно?... Уви, светът е това, което мислим. С нашите мисли и дела ние правим България. И политиците ни са такива, каквито ние сме.

         Гражданското общество е постоянно действащ механизъм в една действаща демокрация. То е постоянен контрол на институциите. А не революционно разрушаване и преизграждане на институциите. Какво правим ние? Както е казал поетът в своята „Черна песен“: „През деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша.“ Това правим.

По-добра система от тази, която сега имаме, от парламентарната демокрация, не е измислена никъде по света. Проблемът не е в системата, а в начина на мислене.

 Как орел, рак и щука теглят колата ( по П. Р. Славейков) видяхме и от опитите на протестиращите да артикулират някакво смислено общо политическо послание. И дори да се съгласят до кого точно да адресират посланието си. Някои искаха парламента да продължи да работи, други да се разпусне, някои искаха президента да действа веднага, други – да подаде оставка.

Не ни трябва революция, а разумно дясно-центристко управление. Едно правителство, което ще има мандата и силата да се пребори не с чуждестранните, а с нашите родни монополи.  И ни е нужна реформа в съдебната система, така че тя най-сетне да почне да действа.Законите не само да се пишат и пренаписват постоянно, а да се изпълняват.

Ако продължим алегорията за орела, рака и щуката, в едно демократично гражданско общество трябва да има място за всеки да следва своя собствен път. Без да се налага всички да теглят общата волска каруца. Можем да делегираме волската работа на избраните от нас политици. А всеки от нас в това време може да работи за себе си, вместо да чака държавата да му даде всичко. Като работим за себе си умножаваме и богатството на държавата.

А когато имат общи искания хората в едно гражданско общество се обединяват. И ги постигат – или с ясно адресирани протести, или с избори.



НОВИЯТ СВЯТ



Съединените щати имат президент от африкански произход. Европа има папа от Новия свят. Светът е нов. И Обама и папа Франциск са (или изглеждат) народни хора. Обама въведе медицинска застраховка за всички.Папата каза, че ще служи на безгласните и уязвимите.

Криза. Навсякъде хора се бунтуват срещу стария свят. Той си отива. Но не е ясно още какъв ще бъде новият.

 В Източна Европа старият свят беше Комунизма. Сега  и у нас има  народен бунт. Но той е  срещу новия свят – от преди 20 години...  Революция ли е това или контрареволюция?

 Казват, че 20-ти век е започнал през 1914 година. С Първата световна война. Дано да няма повече световни войни. Дано това да си останат войните на 20-ти век!  Но има и други начини хората да се унищожават:  Гладът. Неграмотността. Обикновената глупост.

Гугъл не ни направи по-умни. Не знаем повече за това кои сме и накъде отиваме. Фейсбук е мегданът на световното информационно село.

Дали новият свят нe e наистина ново Средновековие? 

събота, 9 март 2013 г.

ТАМ, КЪДЕТО СТАВАТ ЧУДЕСА




Изкуството може да направи от лайна цветя. Както и природата.

В  една хубава песен, в един як блус, нещо като: „Бейби, бейби, адски ми е кофти, мисля, че умирам!“ може да ни направи щастливи.

Трябва ни повече музика. И живот близо до природа.

Нещастието ни да стане тор за Райската градина.




петък, 8 март 2013 г.

ЧЕРНА ПЕСЕН



Когато ругаем политическата класа, когато оплюваме и прогонваме с  ритници миналогодишния народен месия, не трябва да забравяме, че политиците са хора, които ние сами сме избрали. Цар или пъдар – те са това, което ние, българите сме. Те са избраници на нашия  народ. Така че опитите да въведем някакъв допълнителен филтър за политиците, освен изборите, е всъщност опит да въведем контрол върху собствения си избор.

Борбата с корупцията трябва да започне с промяна в начина ни на мислене. А това е най-трудното. Страната ни се променя с времето, но нашето мислене – не. Гражданското общество е постоянно действащ механизъм в една действаща демокрация, постоянен контрол на институциите. А не постоянно революционно рушене и преизмисляне на институциите из основи. Какво правим ние? Както е казал поетът в своята „Черна песен“: „През деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша.“ Това правим.

По-добра система от тази, която сега имаме, от парламентарната демокрация, не е измислена. Проблемът не е в системата, а в начина на мислене. Как орел, рак и щука теглят колата видяхме и от опитите на протестиращите да артикулират някакво смислено послание. И  дори да се съгласят до кого точно адресират посланието си в момент на правителствена криза.


Петко Славейков:


Димчо Дебелянов:


понеделник, 4 март 2013 г.

ТРЯБВА ЛИ НИ СМЯНА НА СИСТЕМАТА?

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1814519


Държава, в която няма средна класа е постоянно в революционна ситуация. Революции не стават в богатите държави с развито гражданско общество. Но революциите в бедни държави, освен ако са национално-освободителни войни, са кървави граждански войни, които не правят обикновения човек по-щастлив. И винаги някаква сила, комунистическата партия например, яхва народното недоволство, за да установи своя власт.

 Чашата на народното недоволство у нас преля с декемврийските сметки за ток, които хората просто не са в състояние да платят. Нямаме средна класа. Бедни сме. Но исканията на протестиращите за разправа с монополите и намаляване цената на тока бяха пренасочени от сили, които искаха да използват протестите за свои цели. Днес, с Интернет и Фейсбук е много лесно не само да се организира и светкавично да се разрасне един протест, но и да се насочва подмолно.

         Изведнъж хиляди хора, които не са чели  конституцията поискаха да я сменят с нова. Поискаха да се свика Велико народно събрание.  (Не беше ли това впрочем основно искане на Алексей Петров, когато той се кандидатира за президент?) Но какво точно не ни харесва в действащата конституция и какво точно искаме да има в новата? Това така и не стана ясно.

Освен това, според член 155 на сега действащата конституция „Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.“ Значи и сегашната ни Конституция, като например американската, която действа от 1788 година, но е претърпяла 27 поправки, може да се изменя без да е нужно да се пише изцяло нова.

        Също така ненадейно влезе в употреба понятието „Исландски модел“, което трябваше да означава някакво управление чрез кръгли маси, управление от улицата. Исландия обаче, въпреки че през 2008 г. претърпява буквален фалит, след което подава молба за членство в ЕС, се управлява от министър-председател и президент все пак, а не от кръгла маса. Идеята за тези кръгли маси излъчени от улицата опасно приличат на идеята за работничесо-селските съвети в Русия през 1917 г. Съветите трябваше да подменят „буржоазната“ парламентарна демокрация и да вземат цялата власт.

 В този смисъл идеята за подмяна на парламента  с нещо друго се римува и с основната комунистическа  идеята – за национализация. В нашият случай –национализация  на монополите. Сякаш държавният монопол е по-добър от частните монополи! Не е ли по-разумно да се засили държавния и обществен регулаторен контрол на монополите? И най-важното – да се създаде пазарна ситуация на конкуренция?

          Също така изведнъж всички започнаха да говорят за „смяна на системата“. Значи да заменим с някаква друга системата на парламентарна демокрация? Да се откажем от системата, при която законодателната власт се състои от народни избраници и има всенародно гласуване за тях?  С какво по-добро да заменим тази система? С неясно от кого назначени кръгли маси на улицата?  Да установим "народна власт" вместо демокрация?  Демокрация  на гръцки означава именно власт на народа . Значи да заменим демокрацията с някаква друга„народна власт“? Имахме такава  45 години! И знаем как „диктатурата на пролетариата“ се оказва диктатура на една нова висша класа.

Разбира се, в същата насока е и искането за забрана на париите. Комунистите разформироваха партиите. За да остане само една Партия-държава. Тя  управляваше от името на народа за своя изгода. Не е познато по-народно управление от  демокрацията. Това показват и протестите срещу нея, след които хората не биват пращани в лагер.

          Чу се и по-умерената идея за смяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна. (Впрочем и сега нашата система е смесица от двете.) Никой обаче не обясни на хората, че мажоритарната система в чист вид – като в САЩ – води до елиминиране на всички по-малки партии и доминация на двете най-големи.  Така гласовете ба 49 процента от хората отиват в кофата за боклук.

         Някои от протестиращите също така заявиха, че искат да правят правителство в сянка. Значи ли това, че те се чувстват експерти по всичко – икономика, транспорт, здравеопазване, култура? Как би се почувствал един хирург в "Пирогов", ако недоволни пациенти решат да създадат операционна маса в сянка? Да, хирургът може да се замени с друг хирург, ако не ни харесва. Това е възможно, когато има демокрация. Но все пак и другият трябва да е хирург.

        Безспорно народният гняв излял се в масови протести беше справедлив. И един реален резултат от протестите е това, че още другата седмица се планира понижаване на цените на тока. Има полза и от това, че властимащите се стреснаха. Може би има полза и от провеждането на изборите два месеца по-рано.

 Но все пак остава въпросът, кой се опита да пренасочи протестите за тока към революционна „смяна на системата“? Кой има полза от тотална криза и парализа на изпълнителната власт? Да лови риба в мътна вода. Кой, ако не пак същите монополисти и крадци, с които искаме уж да се борим? 

 Не знам дали служебното правителство ще има време да направи това, но то трябва да се опита да открие причината за рязкото , двойно, понякога тройно и четворно, повишаване на сметките за тока за декември. Дали вината е само в ЕРП-етата? Или е в регулатора и в електроцентралите , от които идва тока? Кой стои зад тези  електроцентрали? Кой дърпа конците?Защо не се купува  по-евтин ток, от Козлодуй например? 

Понеже този Парламент скоро си отива,  в рамките на следващия трябва да се ремонтира основно неработещата съдебна система. Това може да се направи и с поправки в сега действащата конституция. Не е нужно Велико народно събрание от 400 депутата, което само ще продължи парализата на изпълнителната власт и агонията на държавата. 

Ако няма правов ред и действащи закони, демокрацията се превръща в хаос. И революция. Но някой пусна мухата за подмяна на демократичната система. Кой има полза от това? Кой иска да тласне България навън от Европейския съюз по посока на някакъв друг, руско-евразийски модел? Няма ли връзка този опит за смяна на системата с най-голямата баница – АЕЦ „Белене“ – която беше отказана на нашата, тясно свързана с Русия енергийна мафия? (Говорейки за евразийския модел, един политик дори предложи да взимаме помощи от Китай вместо от Европа.)

          Наближават избори и  БСП се кани да ги спечели. Но колко още леви правителства трябва да дойдат (след Луканов, Виденов, Станишев), за да разберат хората, че левите у нас не се грижат по-добре за обикновения човек от десните? А сега имаме и лява вълна привнесена от Запад сред най-младите, които не помнят дори Виденов, да не говорим за Живков! Нашето ляво, с цялата си тоталитарно-олигархична традиция е съвсем различно от западното ляво. Нашето „ляво“ защитава олигархията.

Не някакви чужди компании са ни проблема, а нашата родна олигархия. Тя е свързана с тоталитарната власт, с бившата Дъжвавна сигурност, части от която си поделиха остатъците от бившата държавна собственост през 1990-те.

          България има нужда от разумно дясно-центриско управление. И най-вече от работеща съдебна система. Законът не трябва да бъде врата в полето, през която някои минават, а други спокойно я заобикаля. Демокрацията е хаос, джунгла, ако не е власт на закона.

Мисля че бившият президент Стоянов беше прав, когато каза, че ако западният капитализъм почива на протестантската етика ( по Макс Вебер) и на десетте божи заповеди, нашият пост-комунистически  мутро-монополизъм почива на неверие и цинизъм. Ето с това трябва да се преборим. Но то не става за ден-два, не става с революция, а с много труд и нетърпимост към беззаконието.Протестите изиграха своята роля. Но демократичната система няма алтернатива. Тя не трябва да се сменя, а да се изгражда. И да се пази от посегателства.

събота, 2 март 2013 г.

ПЪТЯТ НАВЪТРЕ



    В Америка казват – ако не вярваш в себе си нищо не можеш да постигнеш. И са прави. В Индия, както и в Древна Гърция  казват – цялата вселена е в теб: опознай себе си, за да разбереш вселената. И са прави.

     Има два мита за пътя навътре. Единият е митът за Нарцис. Той бил влюбен в себе си, в своето Его, и отхвърлял любовта на всички наоколо. Един ден видял лицето си във водата на един вир. Така се възхитил, че се навел, за да се целуне и се удавил.

     Другият е митът за Арджуна и Кришна. Арджуна бил славен принц, който на бойното поле Курукшетра трябвало да воюва със собствените си пороци. Той се страхувал. Обичал пороците си като близки роднини. Неговата бойна колесница било тялото му, а петте коня – петте сетива. Кочияшът му бил бог Кришна. Богът бил слуга на Арджуна, но и негов върховен учител.

     Арджуна е Егото. Кришна е Бог вътре в нас. Бог е във всичко. Бог е любов. Той ни направлява в света. Ако слушаме само Егото и не слушаме Бог –ще изгубим битката. Нашите собствени пороци ще ни победят.

     Или, ако си послужим с другия мит – ползван от Фройд за тези, които изцяло са насочили либидото си навътре, нарцисистите –  ако сме влюбени в собственото си Его, пътят навътре няма да ни заведе никъде. Просто ще се удавим  в опит да се целунем.

     Егото е смъртно и измамно. Любовта е Бог, който е в нас и навсякъде във вселената. Само Бог може да ни изведе от смъртния свят.