събота, 2 февруари 2013 г.

БЪЛГАРИЯ: ЗЕМЕН РАЙ ИЛИ АД

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1750862



          Заместник-посланикът на Великобритания у нас Катрин Барбър е направила успокоителното за нас изявление, че  от първи януари 2014 година британският  пазар на труда ще бъде отворен за всички граждани на ЕС, включително българите.

          Да, това изявлени е  успокоително за нас. Първо то е сигнал, че няма да ни третират като втора категория хора.  Второ, добре е българите да могат да отиват да работят в чужбина. През 1980-те, когато нас не ни пускаха да пътуваме на Запад от Калотина, Западна Европа беше пълна със сърби и турци. Сърбия и Турция нещо загубиха ли от това? Сега, в Европейския съюз, вътрешните миграции са далеч по-естествени. Нищо катастрофално не е последвало и няма да последва от тях, нито за нас, нито за англичаните. Освен това повечето българи ще си останат българи където и да живеят.

          Но изявлението на г-жа  Барбър беше направено  след скандалното изказване на евродепутата Найджъл Фарадж, че ако бил българин щял вече да си опкаова багажа, за да емигрира.  По този повод „24 часа“ публикува и отворено писмо на Ралица Бехар до Н. Фарадж. Признавайки, че в страната ни има много проблеми , авторката казва: Вярвам, че изказвания като Ако бях българин, щях вече да си опаковам багажа...“  са смели и неуместни. И тъй като вие се фокусирахте върху проблемите в нашата държава и причините да искаме да живеем във Великобритания, бих искала да споделя с вас защо аз избрах "да си опаковам багажа, искайки да живея в България".

          Публикувах това достойно писмо на страницата си във Фейсбук. И заедно с хората, които като мен го харесаха, получих някои възмутени коментари както този например: „Според както е написала в писмото младата г-ца ,в БГ е земен РАЙ :))))))))))))))))))) Освен,че е комично е и трагично. По трагично икономическото положение на българите никога не е било.“

          Възмутеният читател явно е сбъркал писмото на „младата госпожица“ с химна на България, в който се казва, че тя е земен рай. Но искам да обърна специално внимание на изказването му, че положението на българите никога не е било по-трагично отлколкото е сега.

          Именно такива приказки, освен че влияят зле на самочувствието ни като народ,  наливат вода в мелницата и на онези политици, които искат да затворят британските граници за българи, твърдейки че целия български народ се е юрнал да се изнася. „Ето – българите сами си го казват! Там е непоносимо да се живее!“

                Аз самият живях дълго в САЩ. Върнах се изпънен с оптимизъм. Намерих една България несравнимо по-добра от тази, която  бях оставил през 1990-те. Оказа се обаче, че едно нещо не е се е променило постоянното оплакване и на хората, посточнното повтаряне, че  сме адски зле и никога не сме били по-зле. 

          Ужасното е, че ако някой се опита да защити страната ни и нейните интереси по света, именно нашенските" патриоти" ще го изядат: Как може да твърди, че има нещо хубаво в България, че в България сега не е по-трагично отколкото изобщо някога е било, че България не е най-лошата страна на света! Срамота!

           Спомних си стрария виц за българския казан в Ада. Там нямало нужда от дяволи. Защото българите сами дърпали за краката всеки, който се опитва да се измъкне от врящия катран.

          От 24 години насам, откакто изобщо е позволено у нас да се изказват критични мисли за държавата , постоянно чувам, че "по-трагично от сега никога не е било". Така ли е наистина? Забравихме ли какво беше по време на хиперинфлацията при Жан Виденов? Или през гладната зима на 1990-та? Тогава по-добре ли изглеждаше България, по-добре ли живеехме? Няма нужда да се връщаме още по-назад в историята, за да си припомним, че сме били доста по-зле.

          Предлагам на границата да напишем: "Добре дошли в България, страната, в която винаги всичко е по-трагично отколкото някога е било." Може също така  да променим и химна си на „Мила родино, ти си земен ад.“

          Да, подземния свят и държавната корупцията безспорно са това, което пречи на красивата ни родина да бъдем земен рай. Но има и нещо по-лошо: то е врящия казан на черногледството, в който сами се  пържим и се дърпаме надолу. Светът е това, което мислим за него. Също и родината ни. От нас зависи дали ще живеем в рай или в ад. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар