събота, 22 декември 2012 г.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И РАЖДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА


    

      Ние трудно си спомняме какво точно е станало дори преди една година. А смятаме, че знаем с точност какво е станало преди 100, 1000 или 2012 години... Родителите ми бяха забравили, че до 1968-ма година празнувахме Коледа на 7 януари. Тогава Коледа не беше официален празник, така че е лесно да се забрави. Аз самият не съм особено паметлив, но през шейсетте години съм бил дете, а спомените от детството често остават най-ярки. Със свежи сетива детето запомня всяко ново нещо като чудо. Целият живот, не само големите празници, за детето е наниз от чудеса. Поезия, а не проза. Както е казал големият поет Атанас Далчев: „Ти го чакаш от години цяли —чудото дохожда всеки час. Виж хамалина пред нас,който носи огледало...“
      Аз не си спомнях точната година, разбира се, но си спомнях, че баба ми
месеше питката с паричка за Бъдни вечер след деня, в който ядехме баницата с късметчета и идваше Дядо Мраз – с подаръците!... Защото по комунистическо време нямаше Дядо Коледа, а Дядо Мраз. И той идваше не на Коледа, а на Нова година...
      Но защо сме празнували Рождество Христово на 7 януари до 1968-ма година? Защо макар ние и гърците сега да го празнуваме на 25 декември, както и западните християни, други източно-православни християни – руснаците, румънците, сърбите, македонците – все още празнуват Коледа на 7 януари? Арменците пък празнуват Рождество на 6 януари... Кога всъщност се е родил Исус Христос и от къде идва това разминаване в датите?
       Никой не знае кога се е родил Исус Христос. Ранните християни (както арменците и до днес) са празнували заедно Рождество Христово и Богоявление на 6 януари. Това е денят, когато Исус е кръстен от Св. Йоан Кръстител и именно тогава, според гностиците, човекът Исус става Христос и Бог. С кръщението в него се въплъщава Словото Божие. Но кога точно се е родил човекът Исус  – не се знае със сигурност. Вярно е, че Благовещение, денят, когато Архангелът възвестява на дева Мария, че ще роди Син Божи, е 25 март, т.е. точно девет месеца преди 25 декември. (Така Рождество Христово приблизително съвпада със Зимното слънцестоене, а Благовещение  – с Пролетното равноденствие.) Но Рождество Христово започва да се празнува на 25 декември едва през 336 година, по време на Константин Велики, императорът който обръща Римската империя към християнството.
          В Рим Зимното слънцестоене е било краят на празника Сатурналии (17-23 декември). Сатурналиите, които между другото са били свързани и с раздаване на подаръци, стават най-големия римски празник.  През III в. император Аврелиaн решава да обедини резлични популярни в многорелигиозната империя езически празници, посветени на Аполон, Атис, Ваал, Дионис, Хермес, Митра и Озирис като един „Рожден ден на Непобедимото Слънце”  (Dies Natalis Solis Invicti), на 25 декември. 
          Астрономическият момент, в който денят започва да расте, в който светлината се ражда е най-подходящ за рожден ден на Бог. Коледната нощ приблизително съвпада с нощта на Зимното слънцестоене, след което денят започва да расте. Затова и светлината се ражда заедно с Исус Христос. „От тази нощ светлината, която зимата е потискала, ще започне победна борба. Като че ли тя, светлината, се е родила тази нощ, заедно с Детето Бог. . . Светлината е станала дете и детето е станало Бог.” – така разсъждава за коледната нощ Никос Казандзакис, чрез своя герой в романа „Алексис Зорбас”.
          Този астрономически прелом се празнува и се е празнувал по един или друг начин в повечето световни култури – от земите на маите до Япония и от неолитни времена до наши дни. Важостта на Слънцестоенето за хората от каменната епоха се доказва от Стоунхендж в Англия и други археологически
находки.  Излиза, че доро преди да познават писмеността,  праисторическите хора са имали невероятни познания по астрономия и астрономията е била част от религията им. В Древна Гърция Зимното слънцестоене е Дионисиев празник – богът е ритуално разкъсан от жени в екстаз и изяден от тях, след което се преражда като бебе. И в Египет богът спасител Озирис, който е убит, се преражда именно в деня на Зимното слънцестоене.
          Със Зимното слънцестоене е свързан и еврейския празник Ханука – 8-дневният фестивал на светлините, по време на който се пали Менората. Празникът е възпоменание за борбата на Макавеите за религиозна свобода и въстанието срещу Селевкидите. В Съединените Щати, една многоетническа и многорелигиозна страна, в която хората обаче са много по-религиозни от европейците, религията е отделена от държавата. Така че пред Белия Дом във Вашингтон всяка година редом с Коледната елха се пали и Менората за Ханука ( еврейския деветосвещник). 
          От 60-те години насам още един празник свързан със Зимнато слънцестоене и раждането на светлината се празнува официално, между 26-ти декември и 1 януари, в САЩ. Това е Куандза,  модерен афро-американски еквивалент на Коледа и Ханука, базиран на африкански традиции. На Куандза също се пали ритуален свещник.
          Но защо у нас Коледа се празнуваше на 7 януари до 1960-те? Рождество Христово е на 25 декември по Юлианския календар, въведен още от Юлий Цезар. Новият Грегореански календар ( който е по-точен) се въвежда от папа Григорий XIII  през 1582 година, първо в Италия, Испания, Португалия, Полша, Франция, Австрия, през 18 век – и в Англия. В Източно-православните страни новият календар се въвежда едва в началото на 20-ти век. В България – през 1916-та година. След 1 април 1916 година настъпва 15 април. Така събитията случили се през 20-ти век се преместват с 13 дни напред,  през 19 век – с 12 дни, а през 18 век  –  с 11. Коледа се премества на 7 януари, след Нова година. Затова питката с паричката започва да се меси след като се е точила баницата с късметчетата. Всички църковни и светски празници се местят по новия стил. Подписването на Санстефанския договор от 19 февруари се мести на 3 март.
          През 1968 г. обаче е решено църковните празници у нас (за разлика от светските) отново да започнат да се празнуват според стария Юлиански календар.  И така Рождество Христово се връща на 25 декември.
          По логично и по-поетично е Христос да се ражда заедно със Светлината. Празниците наистина са чудо. Те се повтарят всяка година и така ни дават усещане за кръговрат и вечност. „Всичко си има време, казва Еклесиатс, време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото...“ Има време за посев и време за жътва, има време за мартеници и за Великденски яйца, време за Еньовденслки билки, време за Коледна елха, за питка с паричка и бъдник. Чудото се повтаря всяка година и ни напомня за Вечността. За разлика от линеарното време, което започва и свършва като живота ни, кръговото време никога не свършва. Колелото не спира да се върти. А по средата е неподвижната точка. Оста на времето. Бог.







Няма коментари:

Публикуване на коментар