неделя, 2 декември 2012 г.

СОФИЯ (сънища и спомени)



Публикувам четири стихотворения от един нов проект за книга, която ще се казва СОФИЯ. Последните две от тези стихотворения са стари, а второто е нова версия на две стари - едно от 1977 и едно от 1989. Фотографиите са на Милена Фучеджиева. В книгата трябва да има десетина нейни фотографии от София.






КВАРТАЛ “НАДЕЖДА”

Тъмносиньо свободно само
небе.
Разлюляно зелено
дърво.
Сляпа слънчево бяла
стена.
Надеждата нямаше думи тогава,
но беше голяма  –  като светa –
мечтаехме залезно западно бъдеще
без гранични бразди.

Без гранични бразди
живем вече в светлото бъдеще.
Все по-стари сме – като света,
все по-малко надеждни са думите.

Стена –
сляпа, слънчева, бяла.
Дърво –
разлюляно, зелено.
Небе –
празносиньо, свободно, само.
                  



ВЯТЪР ОТ БЛАТАТА

Защо луната е заседнала на гърлото ми?...
Сенките ни са зазидани
в едипови
жилищни комплекси:
нови като новини,
грозни като угризения.
...Ехти бетона в пустото предградие –
през клоните на цъфналите кестени
прониква вятърът – зловещо весел
и носи миризмата на блатата.
Съседите затръшват
 прозорците и се завиват презглава.
А вятърът играе сам по улиците
с празните консервени кутии
и евтините шумни вестници...
И ми се иска да ти кажа:  Сбогом,
моя сянко!
Аз ще отида в черквата на блатото,
където жабите са безразличните свидетели
и вятърът ще ме ожени за луната...
Като на сън уста отварям, 
а не мога
да ти кажа сбогом.
Защото ти си в мен
и аз съм в теб.

      
                               
ПАНЕЛНИ БЛОКОВЕ

И изверги стооки, уродливи
копнеят за любов – ако са живи.
И мойта къща с пламнали очи
в отсрещната се взира и мълчи.
С тъга и обич блокове се гледат
под майската луна мъртвешки бледа.
Стремеж за близост лумва вечерта
в очите им...Красива ще е тя,
която гола в стаята минава
отсреща... Сам, тревожен – наблюдавам.
Красив ще е и влизащият мъж!...
Но лампата изгасва изведнъж
и още по-красиви стават те...
На нощна лампа старец сив чете...
А в кухнята семейството вечеря
и днес (часът е девет), както вчера...
О, скука! О, тъга! О, свят мъждив,
ти отдалеч си толкова красив!                                    
Прозорец с телевизор – сенки сини
на призрачно загадъчни роднини...
Убиец ли мълчи на входа, в мрак  
или си чака гаджето хлапак?...
Бензинов вятър вън липата брули,
сама в гората от бетонни кули...
Дали ще избуи след векове
жив лес над тези диви градове?              
                                                          1986


           
СТЪЛБИЩЕ НАД СТАРА СОФИЯ

                   And she’s buying a stairway to Heaven
                                                                        Led Zeppelin

Все нагоре тя пее и страда
по спиралната скърцаща стълба
в тази тъмна изгниваща сграда
между паяци, мишки и гълъби.

А навън е пазар и е залез –
има гъби, лалета, хора.
Ето – облакът взривно се пали
и сред локвите зейва простора.

Долу никой за нея не знае.
Вътре плаче тя – сякаш зазидана.
Но се качва и става Даная:
там по стълбата – залезът слиза

от прозореца в горната стая,
който грее дъждовен и златен.
Тя отдолу е гола Даная...
Или Рембранд с молци в халата?

Тя върви, обладана, нагоре,
към прозореца с долната врява.
През разтворил крилете прозорец
ново стълбище й се явява:

тя се качва в дъждовния облак  –
горе в края му слънцето свети:
отвъд края на този следобед,
отвъд Края – завинаги свети...

Над трупа й се трупа тълпата.
Кръв и вестник. Пазарска е врявата.
Жълт подлистник, предал новината,
ще отложи за малко забравата...

Тя се качва все още нататъка –
не е свършена, а съвършена!
Тя се качва през края  към някаква
светла нощ. Тук е тъмно и денем.

                                                          1994







Няма коментари:

Публикуване на коментар