четвъртък, 22 ноември 2012 г.

ПОЕЗИЯ И ДРАМА: ЗА СМЪРТТА И СЪТВОРЕНИЕТО



Из „ИЙСТ КОУКЪР“ 

(от „ЧЕТИРИ КВАРТЕТА“)

   Т.С. ЕЛИЪТ



III
. . . . .О мрак мрак мрак. Те всички отиват в мрака,
в празните междузвездни пространства, празните в празното,
капитаните, банкерите, славните литератори,
великодушните меценати, държавниците и управниците,
видни служители на обществото, председатели на много комитети,
индустриални крале и дребни предприемачи, всички отиват в мрака,
и в мрак са Слънцето и Луната, и Готския алманах,
и Вестникът на фондовата борса, и Ръководството за ръководители,
и е студено чувството, и е изгубен мотивът за действие.
И всички ние отиваме с тях на мълчаливо погребение
и то е ничие погребение, понеже няма кого да заровим.
Аз казах на душата си, стой неподвижна — нека мракът те обземе —
и това ще бъде тъмата Божия. Както в театър
светлините изгасват, за да бъде сменена сцената
с глух плясък на криле, с движение на тъмнина през тъмнината
и ние знаем, че баирите, далечната гледка
и мощната внушителна фасада вече са преместени —
или както, ако  влакът в метрото спре твърде дълго между две станции
и разговорът се възбужда и затихва бавно в мълчание
и виждаш как зад всяко от лицата умствената празнота се задълбочава,
за да остане само растящият ужас, че няма за какво да се мисли;
или както в етерна упойка умът съзнава, но съзнава само нищото —
аз казах на душата си, стой неподвижна — и чакай, без да се надяваш,
защото надеждата ще е надежда за това, за което не трябва; чакай без любов,
защото любовта ще е любов към това, към което не трябва; има все още вяра,
но и вярата и любовта и надеждата са само в чакането.
Чакай без мисъл, защото не си готова за мисъл:
така тъмнината ще бъде светлина, а неподвижността — танцуване.
Шепот на бързи потоци и зимни светкавици.
Скритата дива мащерка и дивата ягода,
смехът в градината — ехото от екстаза,
не изгубен, а настояващ, сочещ към страданието
на раждането и смъртта. . . . .



(Избрани стихове. Томас Стърнс Елиът , изд. "Народна култура“,1993.Превод от английски Владимир Левчев)


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


От последния брой на сп. "Театър" http://grosnipelikani.net/modules/Downloads/pdf/Teatar/10_12_2012.pdf   по повод излизането на том със събрани пиеси на Сара Кейн: 


САРА КЕЙН

 ДРАМАТРГ

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРЕВОДАЧА СИ ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ



1.     Защо точно авторка, обесила се с връзките на обувките си, а не  друга - здрава, уравновесена, вярваща, че две и две са четири, английска авторка? Защо Сара Кейн?

По две причин – една обективна и една субективна. Бях потърсен за този превод от издателство Алтера, защото, доколкото разбрах, братът на Сара Кейн (той държи авторските й права) е искал творчеството й да бъде превеждано от поет. Но по-важната за мен, субективната причина, по която се влюбих в Сара Кейн 13 години след смъртта й е, че тя някак съчетава в творчеството си двете най-важни поетически влияния, които съм имал. Още през осемдесетте години направих превод на поезията на двама много различни англоезични поети на 20 век, които имат епохално значени: Т.С. Елиът и Алън Гинзбърг.  Поемата „Пуста земя“( 1922г.) на Елиът е най-голямото поетическо събитие във времето на високия модернизъм. Също така знакова за поколението на битниците, за втората модернистична вълна, когато интелектуалният модернизъм става достъпен  поп-арта,  е поемата „Вой“ на Алън Гинзбърг. Алън Гинзбърг е бил съден за „прнографското съдържане“, за нецензурния уличен език на „Вой“. На подобен морален съд някои критици подлагат и първата поставена пиеса на Сара Кейн. Макар, че Харолд Пинтър я подкрепя. От друга страна самата Сара Кейн  е почитателка на поезията на Елиът, чието влияние силно се усеща особено в последната й пиеса. Сара Кейн е един голям поет в драматургията.

2.     Какво обеси заедно с тялото си Сара Кейн?

Обесила е личното си страдание, силната депресия,  но заедно с това и възможността да намери лично щастие. Но за нас, оцелелите след нея, е тъжно и това, че сме изгубили възможността да ни бъдат завещани повече произведения на нейния изключителен талант. През 28 годишния си живот тя написва пет пиеси. Но можеше да напише още много.

3.     Анорексична мода от модния литературен подиум ли е Сара Кейн?

Да, има моди и в литературата. Дори Шекспир, и още повече Джон Дън, са излизали от мода временно, за да се завърнат с още по-голям триумф. Мисля, че наследството на Сара Кейн няма да бъде забравено, когато 1990-те излезат от мода. Впричем, те вече са излезли до голяма степен от мода. Ако Сара Кейн е арнорексичен модел, по скоро бих я поставил сред страданията в гениалния Ад на Йерунимус Бош.


4.     Черно-бял клип, който ще въртим и ще се надяваме  тази жена да е нашият Христос, събрал и излетял с  греховете ни - ли е Сара Кейн?

Много важен за мен е проблемът за отнешението между етика и естетика. Модерно, или постмодерно е да се твърди, че такова отношение няма. Моралният релативизъм е нещо, с което съм абсолютно несъгласен. Макар че един критик  нарича първата пиеса на Кейн „отвратително празненство на мръсотията“, за мен Сара Кейн е един високо морален творец и човек, с болезнена чувствителност за всяка несправедливост. Това е и причината за нейната депресия и самоубийство.

       5.  Краят на XX век ли е Сара Кейн? Или  началото на ХХI?

Казват, че 20 век е започнал с Първата световна война. Дали вече е свършил? Сара Кейн твори през 1990-те – годините на огромни, епохални, исторически промени. Не само края на Студената война. ( Например в „Изтрещяване“ има важна референция към войната в бивша Югославия, в Босна.) Но също така, и може би много по-важно в исторически план беше  възникването и мигновеното развитие на електронното пространство. Компютрите и интернет (станал общодостъпен през 1995 г.) са според мен по-революционна промяна не само от Гуенберговата преса, но може би и от изобретяването на писмеността. Сара Кейн, както и да кажем Кърт Кобейн, стана жертва на това драматично време на странни големи промени.

       6.  Как премина превеждането? Заразен ли сте от Сара Кейн?

Превеждането беше много трудна, но и много ентусиазираща задача.  Двете най-големи трудности при този, а и при всеки превод, е да се намери еквивалент на разговорния език, жаргона, дори мръсния уличен език в случая със Сара Кейн, както и да се преведат умишлено двусмислените думи и игрословиците. Жаргон и игрословици много трудно се превеждат. Дори самите заглавия на някои от пиесите са голям проблем за преводача. Например Blasted буквално означава „взривени“. Но на български минало страдателно причастие като заглавие стои лошо. Освен това, и което е по-важно, Blasted може да означава освен взривен, или взривени, също и силно дрогиран, зашеметен. Затова се спрях на българското заглавие „Изтрещяване“, което предава и буквалния и жаргонния подтекстов смисъл. „Психоза“ е чиста поезия. В тази пиеса освен игрите на думи и поетичския ритъм са ползвани и много рими и алитерации. А на всичкото отгоре преводачът на пиеси никога не трябва да забравя, че текстът ще се говори на сцена. Текстът трябва да звучи добре и да се разбира веднага, без препрочитане.

         7.   Ще зарази ли Сара Кейн  с шок, ужас, погнуса, отчаяние, онаниране театралната сцена? Или с онаниране, отчаяние, погнуса, ужас, шок ще я излекува?

Първит три пиеси на Сара Кейн са квинтесенцията на т. нар „in-yеr-face” театър – шок, ужас, смущаваща  и неприлична директност. Всичко това разбира се не е самоцел. Бих казал, че това е експресионизъм – рисуване на света не такъв какъвто формално е, а такъв какъвто го усеща един човек с изострена сетивност и чувство за справедливост. Но последните две пиеси на Сара Кейн , които са доста по-абстрактни, могат да се четат и като чиста поезия.  Поезия  в традицията на високия модернизъм, и специално на Т.С.Елиът.

         8. Имате и театрални интересни, занимавате се с театрални проекти. Първо - успех в реализацията им, и второ - нещо по-подробно за тях?

Аз пиша и пубикувам поезия – и на български и на английски – вече от много години. Но имам и три романа: „Крали Марко: Балканският принц“, „2084-та” и „Човекът и сянката“. Последният, чието действие се развива в България, Америка и интернет, излезе тази година. По първия и третия се пишат киносценарии, но не искам да говоря подробно за това, защото са още само проекти. По първия ми роман, за Крали Марко, също така имам и пиеса. Но и тя още е на етап чернова. Винаги съм обичал теаръра, но работата ми по преводите на пиесите на Сара Кейн направиха този интерес много по-професионален.

                                                       Интервюто взе Кева Алостолова


Няма коментари:

Публикуване на коментар