вторник, 28 август 2012 г.

ЧЕРВЕНАТА ОЛИГАРХИЯ И НОСТАЛГИЯТА ПО КОМУНИЗМА



Според проучване на агенция Медиана, повече от половината от хората в България смятат, че трябва да се национализират капиталите на всички забогатели през последните 22 години […] Над 40% от участвалите в анкетата смятат, че всички, които разполагат с пари и имоти за над 1 млн. лв. са за затвора.”

Ето това е последицата от факта, че хора свързани с бившата  Държавна сигурност получиха прословутите „куфарчета“  през 90-те и за една нощ станаха милионери. По същото време контролираните от същите хора медии повтаряха на бедните гласоподаватели, че и едните и другите са маскари, че демокрацията не е по-добра от комунизма. Така докато мъдрите (всички ние) се намъдруват ( за кого да гласуват), лудите се налудуваха...

Кога ще излезат досиетата на кредитните милионери?

Но дори и да излезат – докато големите крадци у нас остават ненаказани, нищо няма да се промени. Ако  повечето хора в една държава искат национализация и вярват, че не можеш да станеш милионер без да си престъпник, как може това общество да бъде нормална  капиталистическа  демокрация?

Докато нямаме функционираща правна и право-охранитална система не можем да бъдем капиталистическа демокрция, независимо че сме държава-член на Европейския съюз. Докато най-големите престъпници се разхождат свободно по улиците на София и по плажовете на Канарските острови, винаги в хората ще има подозрение, че всеки, който има над един милион лева, независимо какво, как и колко работи, е престъпник.

Национализацията и инкриминирането на милионерите по принцип, без да ги питаме откъде са им милионите, е комунизъм. Демокрацията е власт на закона.

Може да се забогатее честно, по правилата, с труд и ум!  Но когато бивши охранители на комунизма и бивши комсомолски лидери се превръщат в милионери за една нощ, хората започват да изпитват отвращение не просто към тях, а към капитализма. 

Ставайки капиталисти, комунистите предизвикват хората да искат връщане на комунизма. 

 Не е ли това тъжно?

събота, 11 август 2012 г.

Влияе ли бъдещето върху миналото?



Според горната статия, израелският физик Якир Ахаронов на практика твърди, че избори, които се правят в бъдещето могат да променят миналото... Разбира се, става дума за изследвания в областта на квантовата физика... 

Но ако говорим за класическата физика, някои нейни закони, като третия нютонов закон – "на всяко действие съответства равно по големина и противоположно по посока противодействие" – имат приложение буквално във всяка област: психология, социология, екология. Навсякъде около нас и в нас всяко действие неизбежно води до противодействие. Нютоновият закон звучи като обща философска сентенция...

Така ли е и със законите на квантовата физика? Имат ли и те приложение в нашия живот, или се отнасят само за елементарните частици? Дали начинът, по който мислим днес не променя реално нашето минало?

Може би твърдението на Буда, че с нашите мисли ние правим света не е само метафора за силата на нашето съзнание, за силата на самовнушението, а физическа реалност?




сряда, 1 август 2012 г.

ПСИХИЧЕСКИТЕ РАЗСТРОЙСТВА ПО СВЕТА




Това е карта на разпространението на психическите разстройства (вкючитено тревожност и пристрастяване към вещества) в 14 страни по света. Както се вижда от процентите за САЩ и Франция богатството не води непременно до по-добър живот. Богатите не са по-щастливи. 

 Може би тези психически разстройства сред 20 процента от хората са един от симптомите на състоянието на света като цяло? Заедно с повишаването на температурата му и трескавото забързване на световната история...

 Душевна хармония не се постига с мислене за пари. Високият стандарт и високите технологии не ни правят по-щастливи. Няма хапче за щастие, което не води до още по-голямо нещастие на другия ден, или след известно време. 

Проблемът е човешкият егоизъм. Материалното няма да ни последва в гроба. Нито дори личната слава. Ако мислим за себе си като нещо отделно от световната хармония, рано или късно осъзнаваме, че сме обречени на провал. И това няма как да не ни доведе до депресия.

Светът не може да има седем милиарда центъра. Седем милиарда самодостатъчни индивидуалности, несъпричастни към цялото, без усещане за световна хармония. Седем милиарда свещи в мрака.


ЗА ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР


Казано е: ако изгубиш парите си - нищо не си изгубил. ако изгубиш приятелите си - си изгубил много. но ако изгубиш чувството си за хумор си изгубил всичко. 

Има обаче хора, които като изгубят парите си така се ядосват, че веднага губят и другите две. По-късно им става ясно, че първата загуба е била най-малката. (На някои никога не им става ясно.)

Друг интересен, свързан с това феномен: жените били харесвали повече мъжете с чувство за хумор. Защото те изглеждали по-интелигентни. Чувството за хумор не винаги върви ръка за ръка с високата интелигентност. Но може би все пак интуицията подсказва на жените, че мъжът с чувство за хумор никога не губи.

Присмей се на загубата си! Унизи я с виц!  Не й давай да се мисли за кой знае какво!