неделя, 24 юни 2012 г.

СОФИЯ КАТО ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА*




Dzheyms Baucher... Можете ли да прочете това? Така е изписано името на свързания с българската история британски журналист Джеймс Баучер на табелата на едноименната улица в София. На английски и на всички езици, които се пишат с латиница, името Джеймс се пише James.“Dzheyms“ е нещо, което  нито българин, нито чужденец ще разчете. Да се търси мисъл в действията на бюрокрацията ( не само българската) е все едно да се търси мисъл в действията на асансьора. Има програма, някой натиска копчето и ... се хвърлят хиляди за енигматични табелки.  Но бюрокрацията само изпълнява. Някой гений е измислил Джеймс да се пише така.
Резонно е да има правило, когато български имена (Христо Ботев) се транслитерират на латиница ( Hristo Botev), за да бъдат прочетени от чужденец. Но да се пише английското име James  като Dzheyms е  глупост, която само ще затрудни чужденците. Прието е изписването на имена да не се промения на латиница. Немското име Freud (Фройд) например, или Nietzsche  (Ницше) се пише по същия начин на всички западни езици. ( Също и фамилното име на Джеймс Баучер е Bourchier, a не Baucher.)
София е красива, макар че ходейки по тези тротоари човек не може много да я види. Трябва постоянно да си гледаме в краката, за да не паднем в някоя  дупка.  Разбира се става дума за малкото тротоари, които изобщо са достъпни за пешеходци, а не са паркинг... Но ако чужденец влиза в София вечер няма да повярва, че това е европейска столица –  непрогледен мрак настава в града щом се свечери. Миналата година бях на море в гръцко село на Халкидики. Влизайки в София на връщане от Гърция установих, че гръцкото селце е по-добре осветено от нашата столица.  Енергия ли пестим ? Да се пестят пари от осветлението на столицата е глупаво. Осветлението не само помага за имиджа на града, но е важно за безопасността на движението както и за безопасността на пешеходците по безлюдните нощни улици.
Виждам че по трасето на новия лъч на метрото по бул. „Витоша“ от „Св. Неделя“ до НДК се маха трамваят. Спомням си от детството си малкото трамвайче от Павлово до Бояна. То вървеше по една релса и имаше два пулта за управление, така че във всеки край на линията ватманът се местеше от другата страна  и подкарваше в обратна посока. Тези стари червени трамваи, за разлика от грозните жълти  от 70-те, не бяха и шумни. Видях подобно трамвайче да се движи по пешеходната красива улица Истиклял в Истанбул. Защо не възстановим старото малко трамвайче по пешеходния булевард „Витоша“? Много градове, като Сан Франциско и Ню Орлианс, пазят старите си трамваи. Ню-Орлианският е овековечен и в пиесата на Тенеси Уилямс  „Трамвай Желание“.
София се гордее с древна история. Сердика е била за кратко столица на Римската империя, докато Константин Велики  е строил Константинопол – Новия Рим. Константиновият дворец е точно под Шератон. При разкопаването на булевард „Мария Луиза“ пред  ЦУМ за метрото се разкри част от центъра на Сердика.  Надявам се не само новото метро, но и античните руини скоро да бъдат достъпни за столичани и гости
Но едно голямо недомислие беше пренасянето на историческия музей от центъра  в бившата резиденция Бояна. Най-често чужденците не са с кола и не познават София. Откъде да знаят, че историческият музей е извън града и с кой рейс да стигнат до там? И аз дори, като софианец, не знам с какъв рейс се стига до Бояна. Най-подходящото място за исторически музей е сградата на ЦУМ – в самия център и точно до разкопките на древна Сердика.
Колкото до резиденция Бояна, с огромния си парк тя е подходщо място за един музей на комунизма. Там могат да се изложат  многобройните статуи на Ленин, Димитров, Сталин, които са никнели из страната през годините. И в тази връзка искам да запитам, защо паметникът на Ленин и дори мавзолеят на Димитров бяха премахнати  без  проблем ( впрочем премахването на самата сграда на мавзолея, а не само на мумията в нея, беше също глупост), а така ревностно се пазят  паметниците на съветската армия?
          СССР обявява война на България и я превзема на 9 септември 1944. Редно ли е най-монументалният паметник в столицата ни да бъде паметник на чужда армия-завоевателка? Нито един съветски войник не е убит в България. А жертвите на съветския комунизъм, внесен у нас от тази армия, са десетки хиляди. Не е ли редно и те да имат един паметник? За съжаление, до демонтиране на паметника на Съветската армия едва ли ще се стигне. Той има твърде много привърженици . Но може да се издигне и  паметник на Жертвите на Комунизма в голямото празно място между паметника на Съветската армия и булевард  „Цар Освободител“. Така ще има някакъв исторически баланс в това важно градско пространство. И справедливост към паметта на хилядите загинали  българи.
          След махането на червената звезда от шпила на бившия Партиен дом там беше побито нелепо знаменце на тънка пръчка. То прилича на знамето поставено на покрива на Райхстага  от съветските войници в края на Войната – нещо  военновременно, временно. Дебелият шпил не търпи дребнеещото знаменце отгоре. По-естетично би било да се поставят  множество големи  български знамена, които да висят  отпред или косо настрани от покрива на Парламента . А  шпилът на върха просто да се завърши по класически начин.
          Някои от забележките ми за представителния вид на София в тази статия може да изглеждат дребнави.  Но малкото камъче обръща колата. Малките детайли, като чисти улици, красиви лехи с цветя, добро улично осветление, правят града приятен за живеене.  Както се грижим за уюта и красотата на собствеия си дом трябва да се грижим и за външния вид на столицата си.  



___________________
* Снимките са на Боянското трамвайче, трамвайчето по "Истиклял" в Истанбул, бившия Партиен дом преди 50 години и сега и провокативната инсталация "В крак с времето" с оцветяването на част от Паметника на Съветската армия преди една година.


Няма коментари:

Публикуване на коментар