понеделник, 28 май 2012 г.

ИСТАНБУЛ - КОНСТАНТИНОПОЛИС




Вчера се върнах от Истанбул. Бях изумен от това приказно  място.  Константинопол е бил през средните векове най-големият и най-модерен град в света – с канализция, улично осветление, университет.  На 29 май, преди 559 години Градът е превзет от Мехмед Завоевателя. Но продължава да бъде балканска столица, балканският Цариград, където през вековете се помещава Вселенскта патриаршия на православните от цял свят, където и нашите възрожденци живеят, работят и издават своите вестници. Дори поетът Христо Фотев е роден в Истанбул...

С близо 18-милионното си население, Истанбул и днес е един от най-големите, но също така  и един от най-красивите градове в света. В централната му  част и сградите и бизнесите и баровете и забързаните тълпи носят по-европейска атмосфера от тази, която имаме в София. Разбира се, чуват се  и пет молитви през деня, когато странната хипнотична песен на мюезините отеква  из целия град от минаретата. Но има и нещо много родно за нас в атмосферата на Цариград, дори в характера и физиономиите на хората. Приличаме си.

Гледах голяма изложба на Гоя, ядох в невероятни ресторанти  невероятно вкусна храна с чудесни турски приятели, обиколих Босфора с кораб,  видях разбира се и Света София, в която само пасажите към втория етаж са по-широки от всеки балкански сукак. Хората бяха изключително любезни навсякъде. Един таксиметров шофьор, като разбра че съм „комшу“  се самоназначи за гид и ни показваше всички православни черкви по пътя из града... Връщам се в София и чувам, че млади фундаменталисти организирали масова молитва пред храма-музей с искане той пак да стане джамия... 

Разбира се, правителството на Ердоган отказва да разреши това. Както отказва и на християните да се молят колективно в музея. Защото има гласове и  от православните в Истанбул да се разреши християнаска служба в известната по цял свят "Айа София". Но дори Вселенският патриарх не подкрепя това.

Икономическият бум на Турция през последните години е добър и за нас. А който е ходил там знае колко много си приличаме с турците. Важно е да живеем като добрии комшии и приятели. Нека удостоим с пренебрежение виковете на фундаменталистите и на крайните националисти. Такива викове много често (дори много по-често) се чуват и у нас. И да не забравяме, че турците като цяло имат много приятелско отношение към българите.

1 коментар:

  1. Само хора с огромни предрасъдъци ,не биха се съгласили с написаното!!! Истанбул на третия ден е като роден град! Само че е по чист и по гостоприемен!!!

    ОтговорИзтриване