понеделник, 9 април 2012 г.

ЗАЩО НЕ СМЕ ЩАСТЛИВИ?



По своята оценка за живота си, българите се оказват едни от най-нещастните хора на света.

 „Две места преди нас е африканската държава Чад, петата най-бедна страна в света! Страна, където само 1.5 % от населението има електричество в домовете си, достъп до питейна вода 48% , а до канализация - едва 2%. . . . само миналата година над 17 000 души са заразени с холера, а 5% от населението живеят със СПИН.  43 места нагоре в класацията е Бангладеш –страната, където на територия, малко по-голяма от българската, са се натъпкали 150 милиона души и ежегодните наводнения заливат почти цялата страна.

Очевидно материалното благосъстояние  не е  най-определящият фактор за това да се чувстваме щастливи. Както каза днес на автогарата в София Ани Илков: Много българи се смятат за нещастници в материален смисъл, без да съзнават, че са нещастници в духовен смисъл.

Човек (или народ) с робско самосъзнание не може да бъде щастлив. Нашата история, така както я учим в училище, е една поредица от „черни робства” – византийско, турско, немско, съветско – унижения, страдания, „синила от бича”. Нашите националисти те гледат като предател, ако им кажеш, че никога не сме били роби. Някакво гордо самоунижение е заело мястото на националното достойнство.  

Не „синила от бича и следи от хомота”, а робско самосъзнание - това е проблемът ни. Ориенталската чалга по ни харесва от българския фолклор. Уютно ни е в патриархалната корупция -  „батето” с дебел врат, мутрата с мерцедес е народният любимец. Същевременно живеем в завист към ближния. Шопът уловил златната рибка. Тя му казала: „ ще ти дам каквото поискаш, но на съседа ти ще дам двойно.” И шопът поискал да му извадят едното око.

Можем да имаме едни от най-добрите футболисти в света, но имаме един от най-лошите национални отбори. Защото нямаме чувство за колектив. Всеки гледа с лошо око в паничката на другия. Дори и преуспялата мутра  е най-често един кисел и злобен пич.

Една от най-бедните страни в света, кралство Бутан, има значително по-щастлив народ от българския. Бутанците са на осмо място по щастие, а ние – на девето отзад напред...  Може би освен хималайският въздух и будизмът си казва думата там, защото бутанците са будисти. А Дхамапада, книгата със стиховете на историческия Буда, започва с фразата: „Ние сме това, което мислим. С нашите мисли ние правим света.” Буда означава Будния. Но нас народните будители май не успяха да ни пробудят. Живеем в лош сън.

Преследва ни демонът на фатализма и робското съзнание. Наистина, за да върви човек напред трябва да гледа напред, а не назад. Но ако те преследва зъл демон или зло куче, никога не му обръщай гръб и не бягай! Изплашиш ли се, побегнеш ли, злият демон, както и злото куче подушва адреналина. И те настига. Трябва да спреш, да се обърнеш, да погледнеш смело демона в очите, да вдигнеш камък или да кажеш молитва, да го накараш да се страхува от теб. И чак когато демонът се откаже да те преследва, можеш  да продължиш пътя си  с поглед напред и вяра в бъдещето. Усмихвай се и си казвай : "Нито аз съм роб, нито някой  мой прародител е бил роб! Аз съм свободен, благороден и силен човек. Мога да постигна всичко, което искам да постигна." Всичко се постига с вяра в себе си, с усмивка и любов.


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


 Ето едно стихотворение, което съм писал преди 30 години.


БУДНИЯТ

Напредваш с мъка в плътна плътска кал.
И волята си восъчна напрягаш.
Вървиш, а все затъваш пребледнял.
И примката на ужаса се стяга.

Ти бягаш. А смъртта зад теб мълчи.
Уж се разсейва. Уж часът отлага.
Но с гръб усещаш впитите очи.
Забързаш ли се – ето – тя посяга.

Пред теб върви жена под бял воал.
Лицето й не виждаш, но я искаш.
Тя все ти се изплъзва в тая кал.
А уж те вика, уж е много близка...

Напразен гърч, напразно се подтискаш!
Животът ти докрай ще е горчив:
от Недостъпност – ако силно искаш,
от Неотстъпност – ако си страхлив.

Но ако спреш и просто се засмееш –
какво ще могат да ти сторят те?
Това е сън. Сънуваш, че живееш!
А Будността те чака –  вътре в теб.

                                       1982 г.

3 коментара:

  1. Безсилието ражда робското самосъзнание...Когато не си в състояние да промениш средата, в която се раждаш,живееш и умираш достигаш до самоунижение.../Цялата ни история и особено последните 20 години го доказват.../ Когато българинът е в състояние сам да гради живота си, ще разбере и понятието "национално достойнство"...Явно до момента това не е така...За съжаление ценностите на т.нар.демокрация не се припокриват с разбиранията на народните маси за "ЩАСТИЕ"!!!
    Някой греши - народът или ония,които говорят от негово име..!

    ОтговорИзтриване
  2. Смисъла на думата пробуждане се разбира едва след като наистина се пробудим :)

    ОтговорИзтриване
  3. Само да допълня нещичко към написаното за Бутан. В тази държава комбинацията от будизъм и икономикс преди няколко десетилетия е родила концепцията за Брутно национално щастие. И пак там комбинацията на будизъм с демокрация превръща държавното управление от теокрация до доброволното оттегляне на владетеля и предоставянето на изборни права на населението.
    Щастлива страна е Бутан и чудна... :)

    ОтговорИзтриване