събота, 24 март 2012 г.

Интервю за вестник "Труд"


С Владимир Левчев разговаря Валентина Петкова ( 25 март 2012)


- Г-н Левчев, преподавате в един от най-елитните университети у нас - Американският и работите с млади и умни хора. Добре ли е, че 33-годишни стават министри?
- Разбира се, че е добре да влизат млади хора във властта. Но не е хубаво да се сменят министри през няколко месеца. Да помислим за несъстоялата се реформа в здравеопазването. Колко министри се смениха и какво се случи? Пак си е същото. На човек като влезе в министерството му трябва поне година само, за да научи техническите неща. А смяната на икономическия министър беше доста смешна.

- В какъв смисъл?
- Аргументите, които бяха посочени от премиера не звучат убедително. Явно има други, чисто политически мотиви за смяната на Трайков. Разногласия  за АЕЦ Белене и Лукойл. Самият бивш министър намекна за това и ще видим какви решения ще се вземат за Атомната централа

- Ще се състои ли обещаваният референдум “за” или “против” ядрената енергетика у нас и до каква степен той би помогнал за решаване на спорния въпрос?
-  Трябва да има широка публична дискусия преди да се прави референдум. Хората трябва да знаят рисковете. Според мен ядрената енергетика крие по-голяма потенциална опасност от проучването за шистов газ. Примерите от атомните централи във Фокушима и Чернобил са достатъчно красноречиви. Ние сме в земетръсна зона. Защо италианците, за разлика от французите забраниха ядрената енергетика? Защото там стават земетресения. Сондажите за нефт също са опасни за екологията, както и сондажите за шистов газ. Въпросът е къде рисковете са по-малко. Но забраната за проучване за шистов газ не ни позволява дори да знаем дали разполагаме с едно национално богатство. А най-важното в случая за нас е диверсификацията на енергийните източници. За сега имаме само един източник – Русия На Фейсбук някой беше ме питал: ти защо  мразиш руснаците?

- Мразите ли руснаците?
- Разбира се, че не!  Аз дълбоко уважавам руската култура, Достоевски е любимият ми писател.  Големите поети - Цветаева, Ахматова, Есенин.. .  Да мразиш Булгаргаз означава ли да мразиш българите? Аз говоря за Газпром, не за руснаците. Става дума за българските национални интереси. Не може цялата енергия на България да идва само от Русия -  Лукойл, Газпром, атомните централи. Няма друга такава държава в Европа. Аз съм против да бъдем напълно зависими, няма значение от коя държава - Америка, Русия, Китай. 

- Преди седмица чрез Фейсбук беше организиран протест срещу безобразията на всички управлявали през последните 23 години. Излязоха малко хора. Защо?
- Подобни протести са израз на някакви емоции, но от тях няма полза. Какво значи протест срещу всички управлявали? А кой да ни управлява тогава? Пак някой нов месия за три дни?  Трябва да се говори конкретно. Сега се правят опити да се спре отварянето на досиетата на кредитните милионери. Но именно това са икономическите досиета на прехода, които Първанов искаше да отваря. Досиетата на кредитните милионери. Вземани са милиони по линия на Държавна сигурност. Без отварянето на тези досиета никога няма да разберем кой и как обра България през 90-те години. Това е основен въпрос на прехода.

- Вие бил ли сте следен от Държавна сигурност заради дисидентското списание “Глас”, което издавахте и заради участието си в неформални групи?
Поисках да видя досието си, но ми дадоха папка само с 2 документа, единият от 1985 г., когато са почнали да ме следят, а от другия ставаше ясно, че досието ми е унищожено през 1990... Така и не разбрах кой е донасял за мен. Може би е по-добре.
Но интересно е, че са ме следили още от 1985, доста преди „Глас”. Тогава публикуваха във в. “Пулс” едно мое стихотворение, което беше доста шокиращо, имам го в блога си. Публикуваха го, за да направят номер на баща ми. И стана скандал. Стихотворението си беше срещу Живков. Ставаше дума за другарите с уинчестери над камините”. Баща ми също беше ловджия впрочем. Говореше се за глиганите и за послушните прасетаи тях за Коледа ще ги заколят...

- Успяхте ли да преодолеете политическите си различия с баща ви Любомир Левчев или това е невъзможно?
- О, напълно възможно е. В демократично общество не би трябвало да е проблем двама души с различни политически възгледи да си говорят приятелски. Още повече баща и син

- Синът ви как се позиционира помежду ви?
- Той е израснал в друго време. Интересно му е донякъде. Разбира се нещата, които знае за политиката са главно от мен и от майка му. Той е раснал в Америка и всичко българско му е интересно, но му е и чуждо. Все едно чува за нещо, което е станало преди два века.

- Как ще коментирате резултатите от изследване, според което българите възпитават децата си с шамари?
- Видял съм как се възпитават деца в две различни държави. В Америка шамарите не са приети и дори са незаконни. Дори има телефон, на който детето може да се оплаче от родителите си, което е нож с две остриета, разбира се. 
 Имаше интересен случай с европейка, която седнала в кафене като оставила количката с бебето си отпред, наблюдавайки го през витрината. Бяха й взели детето, защото я обвиниха, че го е изоставила. Наказуемо е и ако оставиш само дете вкъщи. 

- Вие посягал ли сте на вашия син?
- Не си спомням да съм му удрял шамар. Но от нашето поколение всеки е ял шамари.

- А вие бил ли сте шамаросван?
- Да, разбира се. Но от шамар до шамар има разлика.И по-страшно е психологическото насилие. Някои хора дори не си дават сметка, че това им се е случвало. Или че сами го правят с децата си. Става на подсъзнателно ниво.

- Студентите ви интересуват ли се от политическите процеси?
- Студентите ми вече са родени след 1989 г. Имат книжна представа за комунизма нямат спомени. Понякога по децата може да се разбере какви са политическите възгледи на родителите им. Някои смятат, че комунизма е бил рай, други - че е бил концентрационен лагер. Няма средно положение. 
Но дори и хората със спомени от онова време са на полярни мнения. Имаме някакви представи за света и нагласяме фактите според представите си. Дори и спомените си нагласяме. 

- Това, че младите не носят бремето на миналото, ще направи ли живота им по-лек?
- Техните проблеми са съвсем други. Свидетели сме на най-радикалната революция, която някога е правена в човешката история - информационната. 
Когато заминах за Америка през 1994 г. нямаше интернет. Месеци минаваха докато разбера какво се случва в България. Дори телефонните разговоря бяха с оператор и струваха скъпо. Все едно човек е отишъл на луната. В България ползвах пишеща машина. А в САЩ такива машини вече не се продаваха, трябваше да си купя компютър... 
Оттогава светът радикално се е променил. Днес достъпът до информация е неописуем за онова време. Човек може да научи от интернет всичко за секунди. Преди 20 години това беше невъзможно. За да се добереш до информация трябваше да ходиш по библиотеки, да разпитваш знаещи хора, да търсиш начин да прескочиш Желязната завеса, цензурата ...

- Интернет не е ли нож с две остриета?
- Така е. Поколението на сина ми прекарва по-голяма част от времето си пред компютъра. То и аз май го правя. Освен това фактът, че информацията е толкова лесно достъпна не означава, че можем да я асимилираме. В есета на мои студенти срещам детайлна информация прекопирана отнякъде, която и те самите не разбират.

- Тази радикална революция, както я наричате, не отнема ли много от човешкото общуване?
- Отнема. Но идеята, че интернет е нещо лошо, е подобна на идеята, че писмеността е нещо лошо, защото ще накара хората да си изгубят паметта. Според „Федър” на Платон египетският бог Тот, когато измислил писмеността бил разкритикуван от фарона, че това откритие ще доведе хората до безпаметност – няма да има нужда да помнят, защото ще записват. Така е сега и с интернет.

- Не е ли отчайващо, че въпреки бумът на новите технологии и огромният напредък, животът на българина не само не се подобрява, ами и като че ли се забатачва?
- Близо пет години откакто съм се върнал в България повтарям някакви оптимистични неща и вече започнах да се изморявам. Буда е казал, че светът е това, което мислим. С нашите мислим ние правим света. Ако човек вижда само черните неща, ще съществуват само те. Животът не е само черен. Ние сме свикнали непрекъснато да се оплакваме. Казваме, че нямаме пари за нищо, но на чаша в кръчмата. Баровете са пълни. България сигурно е на първо място по брой на казина. Кой ходи да играе там, след като хората нямат пари? 
Разбира се, че нашите заплати са много по-ниски от европейските. Но има икономически механизми, които биха помогнали – хората да имат работа, да има конкуренция, производство, да работим. Това ще ни помогне повече отколкото правителството да ни дава подаяния от по 5-10 лева с увеличение на минималната заплата. Прекалено много сме свикнали да разчитаме на държавата, а не на себе си

- Въпреки оптимизма ви, не можем да си затворим очите пред цифрите от статистиката, която ни нарежда на последно място в ЕС.
- Така е. И не сам по заплати. Четох в една статия от Дойче веле, че България и Румъния са на последно място и по образование и по свобода на медиите. Явно през 90-те години е станало нещо катастрофално в нашето образование и ще берем горчивите плодове от това десетилетия наред. Страшно е. В проучването се твърди, че има корелация между свободата на медиите и образованието. Когато не са образовани, хората не се интересуват дали има или няма свобода в медиите. Те четат жълта преса, където пише коя чалга певица с коя мутра е гадже. Не ги интересува политиката. За да станеш свободен трябва първо да осъзнаеш, че не си свободен. Робите обикновено не се освобождават сами. Някой друг ги освобождава. Свободата е въпрос на съзнание.
Така че образованието е много важно. Но в образованието на децата трябва да участва не само държавата, а и семейството и цялото общество


Няма коментари:

Публикуване на коментар