сряда, 2 ноември 2011 г.

ПАРИТЕ КАТО КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН



Световната финансова криза продължава.  Всеки ден чуваме информации – от протестите пред Ню-Йоркскарта борса до опасността Гърция да фалира и еврото да катастрофира – които ни карат да си мислим не идва ли краят на финансовия капитализъм? Но ако е така,  какво би могло да го замени?  Задоволителен отговор на този въпрос не са в състояние да дадат нито политиците и икономистите, нито протестиращите в Ню Йорк, Мадрид или Атина.  По повод последните лоши новини от Гърция се върнах към едно есе за парите, което съм писал преди 4 години. Миналата година то излезе и в книгата "Моят Бог и моите демони"


            Парите  са сатанинско изобретение. Голямото сатанинско изобретение на модерния свят. 
            Парите са само една идея – математическа или икономическа абстракция.  Но в модерно време (от 18 век насам), във времето на капиталистическата глобализация, парите са станали единствения общ знаменател, единствената идея обединяваща света. Няма религия или културна идея, която да е общовалидна. Няма вече друга идея приета, ако не от всички, то поне от някакво стабилно мнозинство от хора в света, или в една отделна държава. Само парите са такава световна идея. 
         Парите са еднакво желани (или мразени, ако принадлежат другиму) от всички хора: независимо от тяхната религия, раса, народност или класа хората желаят да имат пари.
         Традиционните империи са почивали на две неща: на военна сила и на някаква мащабна културна идея. Но второто винаги е било по-важното. Римската империя, ако не е беше носител на гръко-римската културна идея, не би могла трайно да завладе средиземноморския свят. Монголците завладяха много по-обширни територии, но не можаха да ги задържат, защото им липсваше обединителна цивилизационна идея.  За да просъществуват след смъртта на първите завоеватели, империите се нуждаят не само от огнен меч, но и от огнен дух. Ако не можеш да асимилираш културно един народ, не можеш да го подчиниш само с военна сила. Не бъдат ли духовно асимилирани, не приемат ли културата на завоевателя за своя, рано или късно поробените ще възстаната и ще се освободят. Така че крайъгълния камък на всяка  голяма империя е някаква цивилизационна идея.
          От империята на Константин Велики до католическа Австрия, всички големи европейски империи бяха базирани на един или друг вариант на християнската идея. Етническия национализъм, идеята за национална държава е сравнително нова – рожба е на Просвещението. Едва през 18-ти век националността става по-важна от религията. Въпреки глобализацията, световните общества и до днес се базират на националната идея.
         Националната идея не е в противоречие с личното желание на всеки да има пари и държавата му да е богата. Но тази идея няма задграничен паспорт. Нашият национализъм обединава само нас, не другите. Единственият общ знаменател между отделните световни национални общества, единствената глобална идея в съвременния свят са парите. Комунизмът беше една интернационална идея, която се опитваше да се конкурира както с големите религии, така и с парите  – в студени и горещи войни за имперско господство. Но парите победиха в Студената война.
        И двете тоталитарни идеологии на миналия век – комунистическата и национал-социалистическата – визираха едно проспериращо консуматорско общество. Само че тотатлитарните идеологии бяха по-несъвършени от простата идея на демократичния капитализъм за консуматорско общество. Както Третия Райх, така и Третия Рим (Москва) паднаха победени от чистите пари. Ню Йоркската борса стана Папския дворец на двете десетилетия след Студента война.
          Чудесна представа за силата на парите и за слабостта на комунистическата идея ни дава един поглед върху развитието на Русия и Китай от 80-те години на миналия век насам. Няма спор, че Китай продължава да бъде една тоталитарна империя. Правителството не само упражнява повсеместна цензура и контрол, но и притежава мнозинството акции в така наречения “частен” капитал. И все пак Китай цъфти икономически. Защото за разлика от Русия успешно направи икономиката си капиталистическа. За съжаление в модерния свят има доста примери – от Чили на Пиночет до пост-маоистки Китай - за това, че капитализма и демокрацията не вървят непременно ръка за ръка. Старата комунистическа номенклатура  на Китай, запазвайки своята хегемония от времето на червената империя, се преоблече в дрехите на капитализма. Тези дрехи са скроени от пари и ярко контрастират както с религиозния, така и с комунистическия моралистичен дух. Няма нищо морално, или комунистическо, в това да се подкрепя кървавия Судански режим например. Но Китай го подкрепя – не по идейни съображения, а само за пари, за световно икономическо господство. Както знаем, парите не миришат. Дори когато са били обилно поляти с кръв и отгледани в море от трупове.
        От друга страна Русия по времето на Горбачов се опитваше да демократизира комунистическия си тоталитаризъм, но се забави с икономическите реформи. И така руската империя, за разлика от китайската колабира. Сега Путин, въоръжен с националната идея се опитва да възстанови империята, но Русия си остава един паднал имперски гигант, където няма нито демокрация, нито функционираща капиталистическа икономика. Защото корупцията в крайна сметка изяжда парите.
           Някои алармиращи отстъпления от традиционната капиталистическа демокрация ( която се състои в честна конкуренция и плурализъм – както на свободния пазар, така и в политическата власт) могат да се забележат и в Западния свят. С окрупняването на големите корпорации и банки, те се превръщат в монополисти не по-малко податливи на корупция от държавата.  Също така с все по-решаващата роля на големите пари в политиката, демокрацията – този крехък културен фундамент на традиционния капитализъм – се ограничава и модифицира в нещо друго.
          Тук можем да говорим за новата “интернетна” демокрация, за новото пост-индустриално, информационно общество. Сигурно има надежда за бъдещето.  Но във всеки случай в днешния свят не демокрацията, а парите са единствената обединяваща културна идея в световен мащаб.
           Откакто парите започнаха да се възцаряват, от Просвещението насам, светът се е променил до неузнаваемост. Той продължава да се променя, да се развива в научно-техническо отношение със свръх-светлинна скорост. Независимо от кризите, глада и мизерията в много части на света, животът става все по-комфортен за все повече хора. Нека не забравяме, че до неотдавна отоплението с друго освен въглища и дърва, банята вкъщи, частната кола бяха лукс достъпен само за най-богатите. Днес в градовете живеят повече хора отколкото в селата. Медицината се справя с нелечими доскоро болести. Парите правят по-комфортен живота на всички – бедни и богати. Защо тогава започнах този текст с твърдението, че парите са сатанинско изобретение? 
       Хората и народите желаят пари, само защото вярват, че богатството ще ги направи по-щастливи. Какъв е смисълът на живота, ако не щастието? Какво са всички пари и материални притежания, както и всички религии и философии, ако не ни правят по-щастливи, или ако не ни карат да вярваме, че ще бъдем по-щастливи един ден?
        Но парите сами по себе си не могат да ни направят щастливи. Това се доказва от факта, че сред най-богатите общества и класи все повече хора страдат от клинична депресия. 
        Освен това, ако имаме много пари, трябва непрестанно да мислим как да ги инвеститраме  и управляваме, за да не ги загубим.  Така ние ставаме роби на парите си. А може ли един роб да бъде щастлив? 
        Но ако нямаме пари, пак трябва непрекъснато да мислим за тях. Трябва да мислим как да ги спечелим, за да оцелеем физически, за да оцелеят децата ни. 
        Така че парите и в двата случая ни обсебват изцяло. И с това ни правят нещастни. За да бъде щастлив, човек трябва да има достатъчно пари, но не твърде много. Не повече, отколкото му е нужно, за да съществува без постоянно да мисли за тях.
            И все пак,  дори и да имаме точно толкова пари, колкото да не мислим за тях – ако нямаме любов в живота си, ако нямаме духовно здраве и духовни цели, ако сме обременени от болести или постоянни мисли за смъртта, можем ли да бъдем щастливи?
            Целият модерен свят се върти около парите. Всички сме културно обладани от тях. Дори поп-артът, "народното" изкуство е всъщност бизнес за милиони. И все пак парите не могат да ни направят щастливи. Могат само да ни направят нещастни като ни заробят и ограничат. Затова казвам, че парите са голямото сатанинско изобретение на модерния свят.  

4 март 2007г.          
публикувано - в малко по-различен вид - и в “Либерален преглед” (www.librev.com)

1 коментар: